Едгар Хилзенрат (на немски: Edgar Hilsenrath) е германски белетрист от еврейски произход, пресъздава главно живота си в условията на Холокоста.
Биография
Едгар Хилзенрат е роден в Лайпциг в семейството на търговец евреин. Израства в Хале. През ноември 1938 г. той, майка му и по-малкият му брат бягат от антиеврейския погром, наречен „Кристалната нощ“. Отиват в Сирет в Буковина, (Румъния). Бащата трябва да ги последва, но избухването на войната прави това невъзможно. Стига до Франция, където оцелява през войната.
През 1941 г. Едгар Хилзенрат, брат му и майка му, както и всичките им приятели и близки от Сирет са откарани в гетото на Могильов-Подолски в окупираната румънска област Транснистрия. Когато през май 1944 г. гетото е освободено от Червената армия, Едгар Хилзенрат върви пеша до Сирет и оттам отива в Чернивци. С помощта на организацията Бен Гурион той и други оцелели евреи успяват с фалшиви паспорти да се доберат до Палестина. По пътя за Палестина, а също и там, Хилзенрат многократно е арестуван, но всеки път за кратко. В Палестина Хилзенрат преживява от случайна работа и никога не се чувства на родна земя. През 1947 г. решава да замине за Лион, където семейството му се е събрало. По желание на бащата изучава кожухарски занаят.
Едгар Хилзенрат през 2010 г.
В началото на 50-те години Хилзенрат емигрира в Ню Йорк. Препитава се от случайна работа и същевременно пише първия си роман „Нощ“ (1964) (Nacht). При публикуването му в Германия възникват значителни проблеми, понеже опозицията в издателското ръководство от злонамереност го изтегля от пазара. По тази причина следващия роман „Нацистът и фризьорът“ (1977) (Der Nazi & der Friseur), възникнал в Мюнхен и Ню Йорк, Хилзенрат публикува най-напред на английски в САЩ. Този роман му донася световен успех и го утвърждава като писател – накрая и в Германия.[1]
Заради немския език Едгар Хилзенрат се завръща в родината си през 1975 г. Оттогава живее в Берлин. Член е на немския ПЕН клуб.[2]
Библиография
Nacht, Roman, 1964
Der Nazi & der Friseur, 1977
Нацистът и фризьорът, изд.: ИК Колибри, София (2012), прев. Жанина Драгостинова
Gib acht, Genosse Mandelbaum, 1979
Fuck America, 1980
Zibulsky oder Antenne im Bauch, 1983
Das Märchen vom letzten Gedanken, 1989
Jossel Wassermanns Heimkehr, 1993
Die Abenteuer des Ruben Jablonski, 1997
Berlin ... Endstation, Roman, 2006
Sie trommelten mit den Fäusten im Takt, Erzählungen, 2008
