PROFILPELAJAR.COM

Дитер Велерсхоф
Dieter Wellershoff
	Дитер Велерсхоф Dieter Wellershoff
	Дитер Велерсхоф през 2014 г.
Роден	3 ноември 1925 г. Нойс, Германия
Починал	15 юни 2018 г. (92 г.) Кьолн, Германия
Професия	писател
Националност	Германия
Жанр	роман, разказ, есе, стихотворение, сценарий
Награди	„Награда Хайнрих Бьол“ (1988); „Награда Фридрих Хьолдерлин“ (2001)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Дитер Велерсхоф в Общомедия

Дитер Велерсхоф (на немски: Dieter Wellershoff) е германски писател, автор на романи, разкази, есета, стихотворения и сценарии.

Биография и творчество

Дитер Велерсхоф е роден през 1925 г. в град Нойс, провинция Северен Рейн-Вестфалия. През 1930 г. семейството се мести в Гревенброх, където Дитер израства и през 1932 г. тръгва на училище.

През Втората световна война момчето е мобилизирано в нацистката Служба за трудова повинност, а през 1943 г. постъпва като доброволец в танковата дивизия „Херман Гьоринг“^[1]. През 1944 г. Велерсхоф е ранен в Литва. През 1945 г. заедно с други разпръснати войници се отправя на Запад и попада в американски плен. Преживяванията си през войната описва в автобиографичната си книга „Сериозен случай“ (Der Ernstfall) (1995).

След края на войната Велерсхоф полага късна матура и от 1947 г. следва германистика, история на изкуството и психология в Бонския университет. През 1952 г. публикува своята високо ценена дисертация върху Готфрид Бен. От 1952 до 1955 г. работи като редактор в студентски вестник, създава театрална пиеса, няколко радиопредавания и радиопиеси.

През 1959 г. Велерсхоф става издателски редактор в Кьолн. Подпомага вече успели писатели като Хайнрих Бьол и дава път на млади автори като Ролф Дитер Бринкман, Николас Борн и Гюнтер Валраф.

През 1960 г. взима участие в срещите на свободното писателско сдружение Група 47. През 1965 г. става инициатор на движение, от което възниква литературната „Кьолнска школа“. Своите теоретични постановки Дитер Велерсхоф развива в статията си „Нов реализъм“:

„

През последните години литературата най-вече в Германия прояви подчертана склонност към фантастичното и гротескното или се занимаваше със създаването на текстове, необременени от сюжет. Струва ми се, че сега отново възниква възможност за едно друго творческо направление, което бих обозначил като „Нов реализъм“. Някои характерни черти на една съвременна реалистична литература могат да бъдат скицирани: тя няма метафизични претенции, дори не и по диалектичен път – като утвърждава, оплаква или призовава края на метафизиката, тя става по-скоро негова предпоставка. На мястото на универсалните модели на битието, изобщо на всички общи представи за човека и света, встъпва сетивно-конкретният откъс от един житейски опит, настоящият делничен живот в една ограничена сфера. Писателят вече не желае посредством стилизация, абстракция и проектиране на своя житейски опит в една игра с образи, в една завършена история, да постигне общовалидност и образцово значение, а се опитва да пише възможно най-близо до действителността, с изострено внимание за смущенията, отклоненията, незабележимото, обиколните пътища, тоест за съпротивата на действителността срещу прибързаната потребност от смисъл.

“

През средата на 60-те години Велерсхоф редуцира издателската си дейност и започва да пише собствени романи. През 1981 г. става писател на свободна практика.

Велерсхоф получава многобройни покани като летор, гост-доцент и Writer in Residence в немски и чуждестранни университети. Член е на Академията на науките и литературата в Майнц^[2] и на немския ПЕН клуб. Книгите му са преведени на 15 езика.

Писателят умира през юни 2018 г. в дома си в Кьолн на 92-годишна възраст.

Библиография

Gottfried Benn, Phänotyp dieser Stunde, 1958
Am ungenauen Ort, 1960
Anni Nabels Boxschau, 1962
Der Gleichgültige, 1963
Bau einer Laube, 1965
Ein schöner Tag, 1966
Die Bittgänger. Die Schatten, 1968
Fiktion und Praxis, 1969
Literatur und Veränderung, 1969
Die Schattengrenze, 1969
Hohe Säulen, glühender Nebel. Über Liebe, Sexualität und Leidenschaft, 1970, 2004
Das Schreien der Katze im Sack, 1970
Einladung an alle, 1972
Literatur und Lustprinzip, 1973
Doppelt belichtetes Seestück und andere Texte, 1974
Die Auflösung des Kunstbegriffs, 1976
Die Schönheit des Schimpansen, 1977
Glücksucher, 1979
Die Sirene, 1980
Das Verschwinden im Bild, 1980
Die Wahrheit der Literatur, 1980
Fluchtgedanken (mit André Gelpke), 1983
Der Sieger nimmt alles, 1983
Die Arbeit des Lebens, 1985
Das Geschichtliche und das Private, 1986
Die Körper und die Träume, 1986
Flüchtige Bekanntschaften, 1987
Wahrnehmung und Phantasie, 1987
Franz Kafka, 1988
Der Roman und die Erfahrbarkeit der Welt, 1988
Pan und die Engel. Ansichten von Köln, 1990
Blick auf einen fernen Berg, 1991
Double, Alter ego und Schatten-Ich. Schreiben und Lesen als mimetische Kur, 1991
Das geordnete Chaos. Essays zur Literatur, 1992
Im Lande des Alligators. Floridanische Notizen. Ein Reisebericht, 1992
Inselleben: zum Beispiel Juist (mit Stephan Geiger), 1993
Tanz in Schwarz, 1993
Zwischenreich. Gedichte, 1993
Die Abenteuer des Augenblicks, 1993
Der Ernstfall, 1995
Zikadengeschrei, Novelle, 1995
Das Schimmern der Schlangenhaut. Existentielle und formale Aspekte des literarischen Textes. Frankfurter Poetik-Vorlesungen, 1996
Werke:
- Band 1. Romane, 1996
- Band 2. Romane, Novellen, Erzählungen, 1996
- Band 3. Autobiographische Schriften, 1996
- Band 4. Essays, Aufsätze, Marginalien, 1997
- Band 5. Vorlesungen und Gespräche, 1997
- Band 6. Hörspiele, Drehbücher, Gedichte, 1997
Das Kainsmal des Krieges, 1998
Die Entstehung eines Romans, 2000
Der Liebeswunsch, 2000
Der verstörte Eros. Zur Literatur des Begehrens, 2001
Die Frage nach dem Sinn. Rede an die Abiturienten des Jahrgangs 2003, 2003
Das normale Leben, Erzählungen, 2005
Der Himmel ist kein Ort, Roman, 2009
Werke:
- Band 7. Romane, Erzählungen, 2011
- Band 8. Essays, Reden, Gespräche, 2011
- Band 9. Frühe Schriften, Vermischtes, Briefe, 2011
Was die Bilder erzählen. Ein Rundgang durch mein imaginäres Museum, 2013
Im Dickicht des Lebens, Ausgewählte Erzählungen, 2015
Die ungeheure Vielfalt der Welt festhalten, 2015