Готфрид Бен е роден в Мансфелд в семейството на протестантски пастор. Израства в селски условия заедно с шест братя и сестри. По желание на баща си Готфрид Бен следва теология и философия в Марбург и Берлин, но после завършва медицина.
Малко преди избухването на Първата световна война пътува до Съединените щати като корабен лекар. След това е частен лекар в Берлин, където се свързва с кръга на експресионистите и сътрудничи на списанията „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“.
Първи книги
Готфрид Бен публикува първата си книга „Морга и други стихове“[1] (1912), в която провокативно отрича поетическия „краснопис“ на символистите. Издава и посветената на поетесата Елзе Ласкер-Шюлер стихосбирка „Синове“ (1913). По време на войната Бен публикува книгата с омерзени от кръвопролитията стихове „Плът“ (1917), а след това работи като лекар по кожни и венерически болести в Берлин и издава стихосбирките „Упойка“ (1925) и „Раздвоение“ (1925). По творбата му „Безспирното“Паул Хиндемит композира оратория (1931).
През 1932 г. Готфрид Бен става член на Пруската академия на изкуствата. Поетът приветства настъплението на националсоциализма в Германия с вярата, че „народностното обновление“ и един исторически нов човешки тип ще сложат край на буржоазното декадентство. Своите възгледи Бен излага в силно оспорваната реч по радиото „Новата държава и интелектуалците“ (1933). Само една година по-късно той се отрича от тази позиция и изпада в дълбока изолация. Гьобелсовата пропаганда го обявява за „изроден поет“, Бен е изключен от лекарския съюз, а през 1938 г. и от Имперската писателска камара, като творчеството му е официално забранено. Успява да издаде нелегално „Двадесет и две стихотворения 1936-1943“ (1943).
Едва след края на Втората световна война Готфрид Бен може отново да публикува – издава в Швейцария„Статични стихове“ (1948), а също „Фрагменти“ (1951), но е подложен на остри критики заради политическото си минало. Излизат и книгите му „Дестилации“ (1953) и „Aprèslude“ [Постлюдия] (1955), които затвърждават името му на патриарх на модерната немска поезия.
Признание
Въпреки политическите перипетии, през 50-те години на XX век творчеството на Готфрид Бен достига световна слава и той е удостоен с високото литературно отличие „Георг Бюхнер“ (1951).
Библиография
Morgue und andere Gedichte, 1912
Söhne. Neue Gedichte, 1913
Gehirne. Novellen, 1916
Fleisch, Gesammelte Lyrik, 1917
Diesterweg, Eine Novelle, 1918
Der Vermessungsdirigent. Erkenntnistheoretisches Drama. Karandasch. Rapides Drama, 1919
Ithaka, Dramatische Szene, 1919
Etappe, 1919
Die Gesammelten Schriften, 1922
Schutt, Gedichte, 1924
Betäubung. Fünf neue Gedichte, 1925
Spaltung. Neue Gedichte, 1925
Gesammelte Gedichte, 1927
Gesammelte Prosa, 1928
Fazit der Perspektiven, 1931
Das Unaufhörliche. Oratorium in drei Teilen für gemischten Chor, Knabenchor und Orchester. Musik von Paul Hindemith, 1931
_1986,_MiNr_760.jpg)
