PROFILPELAJAR.COM

Демократическа партия
	Демократическа партия
Ръководител(и)	Александър Праматарски
Основател(и)	Петко Каравелов
Основана	1896 г. / 1989 г.
Седалище	София, ул. „Свети Осий Кордобски“ № 127, вх.Б, ет.4, ап.8
Вестник	„Знаме“; „Пряпорец“
Член на	Конституционен блок (1922 – 1923); Демократически сговор (1923 – 1924); Съюз на демократичните сили (1990 – 1994); Народен съюз (1994 – 2004); Обединени демократични сили (1996 – 2009); Християндемократически интернационал (1991–); Европейска народна партия (1996–)
Идеология	Християндемокрация
Народно събрание	0 / 240
Европейски парламент	0 / 17

Вижте пояснителната страница за други значения на Демократическа партия.

Демократическата партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до средата на 1940-те. Тя е възстановена през 1990 г. като една от малките партии в десницата. С нея са свързани вестниците „Знаме“ и „Пряпорец“.

История

Краят на 19 век и началото на 20 век

В основата на бъдещата Демократическа партия е центристкото крило на Либералната партия, водено от Петко Каравелов. Много негови представители са подложени на преследвания при управлението на Стефан Стамболов и то постепенно прекратява дейността си след 1887 г. Възстановено след 1894 г., през 1896 г. то приема името Демократическа партия.

През 1901 г. Демократическата партия печели най-много места в Народното събрание и Петко Каравелов образува правителство в коалиция с Прогресивнолибералната партия, но в края на годината то е бламирано от парламента.

През 1903 г. групата около Найчо Цанов и Тодор Влайков напуска партията и по-късно създава Радикалдемократическата партия. След смъртта на Петко Каравелов през 1903 г. партията е оглавена от Александър Малинов, като негови заместници стават Андрей Ляпчев и Михаил Такев.

През 1908 г. Демократическата партия сформира самостоятелно правителство, начело с Александър Малинов. През септември то обявява независимостта на България от Османската империя и княз Фердинанд I е обявен за пръв български цар след Иван Страцимир 512 години по-рано. Правителството на Малинов остава на власт до началото на 1911 г.

Периодът между двете световни войни

През юни 1918 г., пред перспективата от провал на България в Първата световна война, Александър Малинов сформира правителство в коалиция с радикалдемократите на Стоян Костурков, което има за цел да изведе България от войната. През септември делегация, водена от Андрей Ляпчев, подписва Солунското примирие, а малко по-късно цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си. Съставено е ново, широко коалиционно правителство, в което са включени и представители на Народната партия, Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти). Месец по-късно, кабинетът отново е преобразуван, като министър-председател става народнякът Теодор Теодоров. През май 1919 г. Демократическата партия е изключена от правителството.

През следващите години Демократическата партия е най-голямата опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на БЗНС. През 1922 г. тя образува, заедно с Радикалдемократическата и Обединената народно-прогресивна партия, коалицията Конституционен блок. В края на годината повечето лидери на партията са арестувани от правителството и остават в затвора до Деветоюнския преврат през 1923 г.

След Деветоюнския преврат, Демократическата партия се разделя на две. Една значителна група, водена от втория човек в партията, Андрей Ляпчев, решава да се присъедини към Демократическия сговор. Останалите демократи, заедно с лидера Александър Малинов, запазват самостоятелността си. През 1931 г. доминираната от тях коалиция Народен блок печели изборите и съставя няколко поредни правителства, начело с Александър Малинов и Никола Мушанов. Последното от тях е свалено с Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.

След преврата политическите партии са забранени, но повечето от тях продължават да функционират полулегално. Въпреки че се противопоставя на съюза с Нацистка Германия, през 1941 г. Демократическата партия отхвърля предложението да се присъедини към доминирания от Българската работническа партия Отечествен фронт. На 2 септември 1944 г. представители на Демократическата партия се включват в правителството на Константин Муравиев, което обявява излизането на България от Тристранния пакт. Няколко дни по-късно то е отстранено от Отечествения фронт с Деветосептемврийския преврат. В края на 1947 г. комунистическото правителство ликвидира партията, интернирайки ръководството ѝ извън София, като по това време по данни на Държавна сигурност тя има 1385 членове.^[1]

Възстановената Демократическа партия

Демократическата партия е възстановена на 19 декември 1989 г. и се включва в коалицията Съюз на демократичните сили (СДС).^[2] Неин председател първоначално е Борис Кюркчиев, а от 1990 г. – Стефан Савов. Представители на партията се включват в правителството на Филип Димитров (1991 – 1992), а по това време Стефан Савов е председател на Народното събрание.

През есента на 1994 г. Демократическата партия напуска СДС и заедно с Българския земеделски народен съюз образува новата коалиция Народен съюз. Народният съюз получава 18 места в XXXVII народно събрание и през 1996 г. се включва в коалицията Обединени демократични сили (ОДС), в която първоначално влизат още СДС и Движението за права и свободи.

През 1996 г. кандидатът на ОДС Петър Стоянов печели президентските избори, а на следващата година, след провала на кабинета на Жан Виденов и Българската социалистическа партия, коалицията на Народен съюз и СДС печели и изборите за XXXVIII народно събрание, като Демократическата партия има 6 места в него. Тя се включва и в правителството на ОДС, начело с Иван Костов (1997 – 2001).

След смъртта на Стефан Савов на 8 януари 2000 г. за председател на партията е избран Александър Праматарски.

Демократическата партия е член от 1991 г. на Християндемократическия интернационал и от 1996 г. на Европейската народна партия. Младежкият съюз на Демократическата партия е член от 1991 г. на DEMYC и учредител през 1997 г. на YEPP (Youth of European People's Party).

На изборите за XXXIX народно събрание през 2001 г. Демократическата партия е в коалицията „Обединени Демократични сили – СДС, ДП, БЗНС-НС“ като печели 2 депутатски места. На изборите за XL народно събрание през 2005 г. ДП отново е в коалицията „ОДС – СДС, ДП, Гергьовден, БЗНС, РЗС, ДРОМ“ като печели 3 депутатски места.

Участия в избори

Парламентарни

година	избори	гласове	%	резултат
1899	Народно събрание	54 400	15,9%	10 / 169
1901	Народно събрание	49 070	16,8%	27 / 164
1902	Народно събрание	23 710	5,9%	7 / 189
1903	Народно събрание	–	–	7 / 169
1908	Народно събрание	253 072	54,1%	166 / 203
юни 1911	Велико Народно събрание	22 800	4,1%	2 / 414
септември 1911	Народно събрание	24 686	4,9%	4 / 212
1913	Народно събрание	72 971	8,0%	14 / 204
1914	Народно събрание	86 611	11,3%	31 / 245
1919	Народно събрание	66 953	10,4%	28 / 237
1920	Народно събрание	91 177	10,1%	24 / 232
април 1923*	Народно събрание	166 909	15,8%	17 / 245
ноември 1923*	Народно събрание	639 881	63,8%	200 / 247
1927	Народно събрание	179 491	15,5%	11 / 261
1931*	Народно събрание	626 553	48,4%	151 / 273
1939	Народно събрание	38 863	1,8%	3 / 160
1946	Велико Народно събрание	22 736	0,5%	0 / 465
1990*	Велико Народно събрание	2 217 799	36,2%	144 / 400
1991*	Народно събрание	1 903 567	34,4%	110 / 240
1994*	Народно събрание	338 427	6,5%	18 / 240
1997*	Народно събрание	2 223 714	52,2%	137 / 240
2001*	Народно събрание	830 337	18,1%	51 / 240
2005*	Народно събрание	280 323	7,6%	20 / 240
2013	Народно събрание	3 160	0,8%	0 / 240

На изборите през 1923 г. е част от коалициите Конституционен блок и Демократически сговор.
На изборите през 1931 г. е част от коалиция Народен блок.
Между 1990 и 1994 г. е в коалицията Съюз на демократичните сили.
На изборите през 1994 г. е част от коалиция Народен съюз.
Между 1996 и 2009 г. е в коалицията Обединени демократични сили.