Силният еротичен заряд на картината кара дълго време поръчката ѝ да се приписва на Отавио Фарнезе.[1] С други думи произведението трябва да се счита за еротично изображение, създадено за радост на младия принц.
Други критици обаче приписват заслугата за създаване на произведението на кардинал Алесандро Фарнезе, син на Пиер Луиджи II Фарнезе и внук на папа Павел III. Откриването на кореспонденцията от 1544 г. на папския нунций, монсеньор Джовани дела Каза, адресирана до кардинал Фарнезе,[2] изглежда не оставя никакви съмнения. Дела Каза пише, че Тициан „...е доставил по поръчка на Ваше Преподобно Преосвещенство голо тяло, което би довело дявола върху кардинал Свети Силвестър...“.[3] В сравнение с това „голо тяло“, продължава Дела Каза, „това, което Ваше Преосвещенство видя в Пезаро в покоите на херцога на Урбино[4], е Тевтински орден[5] спрямо това [тук]“. Дела Каза продължава в писмото, като добавя, че Фарнезе е изпратил на Тициан миниатюра, изобразяваща балдъзата на г-жа Камила, за да бъде нарисувана. Но на художника му хрумва гениалната идея да залепи главата на балдъзата върху тялото на „голата жена“. Следователно според монсеньор Дела Каза Даная не е нищо повече от гол портрет на Анджела - любовница на Фарнезе и балдъза на тогавашната известна куртизанка Камила Пизана.[6]
Очевидно е обаче, че картината е започната от Тициан през 1544 г. във Венеция и завършена в Рим през 1545 – 1546 г. В Рим[7] Тициан е настанен в Дворец „Белведере“. Ръководен от Джорджо Вазари, художникът обикаля града, посещава исторически паметници и работи в повереното му художествено ателие. В същото ателие Микеланджело вижда картината и не скрива недоволството си от работата му. В частни разговори той изразява сериозни резерви, съобщени от Вазари: „Буонаруоти го похвали много, като каза, че много харесва цвета и маниера му, но че е жалко, че във Венеция не са се научили да рисуват добре от самото начало и че тези художници не са имали най-доброто образование в ателието“. Преди всичко Микеланджело отбелязва някои несъвършенства в крака, сигурен, че ако Тициан бе „рисувал много и изучавал избрани неща, древни или съвременни“, той щеше да знае как „да помогне на нещата, които са изобразени от живота, придавайки онази грация и съвършенство, което изкуството дава извън реда на природата, която обичайно прави някои части, които не са красиви“. Разбираемо е какви са били отношенията между художниците по това време и защо Тициан толкова настойчиво е искал да възпроизведе толкова много мотиви на Микеланджело.[8]
Открадната от нацистите по време на Втората световна война, картината е намерена в мина в Залцбург и върната в Неапол през 1947 г.
Описание
Даная, дъщеря на Акрисий, цар на Аргос, посредством златния дъжд, в който се превръща Зевс, зачева син Персей. Тази история от гръцката митология е пресъздадена в картините на много художници, творили по времето на Ренесанса. Тициан застъпва тази тема в няколко свои картини, наречени „Даная“, първата от които се съхранява в Национален музей „Каподимонте“, Неапол.
Позата на Даная, с една ръка близо до тялото, а другата извита, ясно напомня на Леда и лебеда на Микеланджело – картина, която сега е изгубена и от която са останали само копия и гравюри, и която изглежда е първият модел на платното.[9] В тази композиция има Купидон, който пречи на кърмачката да събере дъжда, за да предотврати оплождането. Творбата със сигурност е била известна на Тициан благодарение на копие, донесено във Венеция от Вазари през 1541 г. Друг модел на Микеланджело със сигурност е Нощ, изпълнена за Гробницата на Джулиано Медичи, херцог на Немур в Новата сакристия във Флоренция през 1531 г. И в двете творби е налице челна поза на горната част на торса, с крака почти в профил.
От произведението обаче Тициан нарисува подготвителен картон, който използва за най-малко шест версии,[11] като се има предвид големият успех, който картината има, оценена като еротично много стимулираща: Даная е възпроизвеждана всеки път с малки вариации, ту с Купидон или с пазач, ту дъжд или мълния, без или с куче, без или с чаршаф. Така всеки клиент получава различна версия. След това в Рим днес в Неапол е ред на Филип II (версия в Музей „Прадо“, Мадрид), след това версия (днес в Музей на историята на изкуството във Виена)[12], която през 17 век принадлежи на кардинал Монталто и след това е дарена на императорРудолф II; друга версия е в Ермитажа в Санкт Петербург.
Уникалното оплождане на Даная, дъщеря на Акрисий, цар на Аргос, от Юпитер, превърнат в златен дъжд, е представено от няколко художници през 15 и 16 век. През годините самият Тициан рисува няколко версии на същата тема. В това неаполитанско издание, първото в хронологичен ред, той рисува Даная в пълно изоставяне и задоволство.
Рентгеновото изследване на картината разкрива два елемента, които карат учените да се замислят. Първият е липсата на рисунка под картината.[13] Още Микеланджело забелязва, както е споменато по-горе, липсата на рисунка и на светлосянка, както и великолепието на цвета. Изключването на подготвителна рисунка придава на картината много особена, почти импресионистична, колористична конотация.
Вторият елемент, разкрит от рентгеновите лъчи, е, че под видимата част има примитивна композиция със сандъци и слуги, с изрично позоваване на Венера Урбинска. След това художникът променя средата, защото очевидно е твърде домашна за представянето на един силно еротичен и чувствен мит като този за Даная.
Погледът ѝ е обърнат нагоре, обвит в самодоволна сянка; тялото е отпуснато и вяло, краката, макар и покрити с чаршаф, са разтворени, за да приемат оплодителния дъжд. Емоцията на Даная е предадена от гънките на леглото, чиито чаршафи тя мачка с дясната си ръка: в тази версия принцесата на Аргос се отдава на Юпитер от любов, както се доказва и от присъствието на Купидон, от ясен класически произход. Следователно не златото съблазнява Даная, а истинското еротично чувство.[14]
Щрихите на четката са меки и необработени, което е често срещано при Тициан. С тази своя творба художникът преодолява прекомерния акцент върху пластичността на телата, наличен е в предишните му творби, за да достигне до един свободен и колористично чист стил, който иска да демонстрира именно в Рим на Микеланджело.[15]
Niccolò di Agostini, Methamorphosi cioè trasmustationi tradotte dal latino diligentemente in volgar verso, 1522
Giovanni della Casa, Lettera al cardinale Alessandro Farnese, 20.9.1544, Venezia, Biblioteca Apostolica Vaticana
Pino P., Dialogo di pittura, 1548
Giorgio Vasari, Le vite de' più eccellenti pittori, scultori e architettori, Firenze, 1550
Lorenzo Campana, Monsignor Giovanni della Casa e i suoi tempi in Studi Storici 17 (1908): 382
Fiocco G., La Danae del Tiziano, un capolavoro ritrovato, in Illustrazione Italiana, 1935, 22
Venturi A., Altro gruppo di pitture inedite in L'Arte, 1938, 9
Watson P., Titian and Mihelangelo: The Danae of 1545 – 1546, in Italian Renaissance Art, New Haven, London, 1978
Kahr M. M., Danaë: Virtuous, Voluptuous, Venal Woman, in The Art Bulletin, Vol. 60, No. 1 (Mar., 1978)
Rosand D., Titian, New York, 1978
Rosand D., Tiziano, Garzanti, Milano, 1983
Nash J. C:, Veiled Images: Titian's Mythological Paintings for Philip II, in Art Alliance Press, Philadelphia, 1985
Rosand D., Review: Veiled Images [...] by Jane C. Nash, in Renaissance Quarterly, Vol. 39, No. 4, (Winter, 1986), The Renaissance Society of America, 1986
Kaplan P. H. D., Review: Veiled Images [...] by Jane C. Nash, in Oxford Art Journal, Vol. 10, No. 1, Art and the French State, 1987, Oxford University Press, 1987
Gentili A., Da Tiziano a Tiziano, Bulzoni, Roma, 1988
Santore C., Danae: The Renaissance Courtesan's Alter Ego, in Zeitschrift für Kunstgeschichte, 54 Bd., H. 3, 1991
Zapperi R., Alessandro Farnese, Giovanni della Casa and Titian's Danae in Naples, in Journal of the Warburg and Courtauld Institutes 54, 1991
Erwin Panofsky, Tiziano. Problemi di Iconografia, Marsilio, Venezia, 1992
Davidson J.-Rohmann C., The Oxford guide to classical mythology in the Arts, Oxford, 1993
Goffen R., Titian's women, New Haven, Londra, 1997
Jacobs F. H., Aretino and Michelangelo, Dolce and Titian: Femmina, Masculo, Grazia, in The Art Bulletin, 3/1/2000
Gibellini C. (a cura di), Tiziano, RCS Skira, Milano, 2003
Alabiso A.C., La Danae di Tiziano del Museo di Capodimonte: il mito, la storia, il restauro, Electa, Napoli, 2005
Bonazzoli F., La tela commissionata da Alessandro Farnese in Corriere della Sera, Milano, 02/02/2008
.jpg)
