Музеят на история на изкуството (на немски: Kunsthistorisches Museum) във Виена, Австрия, разполага с една от най-богатите колекции на скулптура и живопис в Европа. В продължение на векове тя е притежание на Хабсбургите.
Сградата е проектирана от архитектите Готфрид Земпер и Карл фон Хазенауер, заедно с идентичната по външен облик сграда на Природоисторическия музей, която се намира срещу нея. Строена е между 1871 и 1891 г.
Изгледи от сградата на музея
План на музейното съоръжение
Парадна стълба
Свод
Музейна зала
Колекция „Древно изкуство“
Египетска и близкоизточна колекция
Колекциите от Древен Египет и Близкия Изток включват общо 17 000 произведения, от които само 4000 са изложени. В египетската колекция се помещават 12 000 произведения, включително саркофази, скулптури и предмети от бита. Сред най-забележителните произведения са:
Обхваща гръцки, етруски и римски антики: почти 3000 украшения от древността, бронзови и мраморни статуи, вази и бюстове. Най-известното произведение безспорно е Gemma Augustea, гравиран оникс – камея, която изобразява празнуване на военните триумфи на римския император Август.
Кабинетът е отворен отново през 2013 г. в крило на приземния етаж след много години работа. Той има 2162 скъпоценни предмета, събрани през вековете на управлението на Хабсбургите: статуетки, съкровища на Свещената Римска империя, бижута, слонова кост, емайлирани предмети, часовници, научни инструменти. Той заема 20 стаи и 2700 m² с предмети от Средновековието, Ренесанса и Барока, включително еклектика от XIX век. Най-известната творба е солницата на Бенвенуто Челини, създадена през XVI век за краля на Франция Франсоа I.
Солница, изработка на Бенвенуто Челини (Маниеризъм)
Солницата на Бенвенуто Челини
Колекция от ренесансово изкуство
Северните земи на съвременна Италия дълго време влизат в състава на Австрия. Във Виена десетилетия се пренасят картини от Италия, а италианските художници (архитекти, градинари, композитори, музиканти, актьори) работят в различни градове на Австрийската империя. Във Виена се събират значителни художествени колекции от Италия. Това е периодът на обмен между страните с цел връщане в Италия макар и малка част от националното културно наследство. Именно във Виена са се запазили бижутерските изделия на Бенвенуто Челини, които не са съхранени нито в Италия, нито във Франция.
Питер Брьогел Стари, Цикъл на месеците : февруари-март. 1565
Питер Брьогел Стари, Връщане на стадата. 1565
Питер Брьогел Стари, Ловци в снега. 1565
Питер Брьогел Стари, Борбата между карнавала и поста.
Питер Брьогел Стари, Сватба.
Живопис от Епохата на маниеризма
Маниеризъм е преходен етап между изкуството на Ренесанса и Барока и за известно време съществува заедно с двете стилистически направления. Изкуствоведите свързват появата на Маниеризма с разочарованието от идеите на Ренесанса и главно с идейната криза на XVI век. Виенският кралски двор радостно приветства представителите на новото творческо течение, откъдето и да са. Австрийският двор бързо става един от най-мощните центрове на Маниеризма в Западна Европа. В края на XVI век, по време на който е пренасянето на столицата от Виена в Прага, столичният град става известен център на Маниеризма, където работят:
_in_1815,_4th_century_AD,_Kunsthistorisches_Museum_Vienna,_Austria_(21038303836).jpg)
,_Germanicus_and_Agrippina_the_Elder_(right),_Vienna_Kunsthistorisches_Museum,_Austria_(21885155418).jpg)
_-_Google_Art_Project_-_edited.jpg)
