Баща му се жени втори път пр. 8 октомври 1291 г. за Беатрикс де Хуфалице († сл. 1293). Брат е на неженените Хайнрих († 1342) и на Алайдис фон Шьонекен († сл. 1291).
През 1264 г. баща му Хайнрих фон Вианден взема замък Шьонекен за резиденция и се нарича „господар фон Шьонекен“.
През 1288 г. Герхард фон Шьонекен убива в конфликт двама монаха от Прюм.
През 1370 г. с Йохан господарите фон Шьонек измират по мъжка линия. През 1384 г. Шьонекен отива на Курфюрство Трир. Замъкът става жилище на курфюрстите.
Фамилия
Герхард I се жени ок. 1289 г. за графиня Мехтилд фон Насау († пр. 29 октомври 1319), дъщеря на граф Ото I фон Насау († 1290) и Агнес фон Лайнинген († 1299/1303).[1] Те имат четири деца:[2][3]
Агнес фон Шьонекен († сл. 31 юли 1344), омъжена пр. 5 април 1309 г. за вилдграф Фридрих I фон Кирбург († сл. 19 юни 1365)
Хайнрих фон Шьонекен († 1315), женен за Гертруда фон Меренберг († сл. 1317); има трима сина
Лиза фон Шьонекен († сл. 1367), омъжена I. за Колин Бонифациус († 1 януари – 3 юли 1332), II. пр. 24 ноември 1332 г. за Йохан фон Узелдинген († 23 юли 1348 – 10 август 1349), III. пр. 10 или 16 август 1349 г. за Хайнрих фон Малберг († сл. 1363)
Литература
Wolfgang Spang: Die Herren von Schönecken. Ihr Geschlecht, ihre Burg und ihre Zeit: etwa 1250 bis etwa 1550. Selbstverlag, 1996, ISBN 3-9802504-4-X.
Jens Friedhoff: Schloss Schöneck. Reichsminterialensitz – Molkenkuranstalt – Forsthaus. In: Olaf Wagener: Die Burgen an der Mosel. Akten der 2. internationalen wissenschaftlichen Tagung in Oberfell an der Mosel. Koblenz 2007, Seite 109 – 126
Otto Gruber: Der Adel; in: Franz-Josef Heyen: Zwischen Rhein und Mosel. Der Kreis St. Goar. Boppard 1966, Seite 389 – 420
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 35.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 79.
Genealogie van het Vorstenhuis Nassau, Zaltbommel, 1970, Dek, Dr. A. W. E. 65.
Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 7:35.
