През 1264 г. Хайнрих фон Вианден взема замък Шьонекен за резиденция и се нарича „господар фон Шьонекен“. През 1288 г. син му Герхард I фон Шьонекен убива в конфликт два монаха от Прюм.
През 1370 г. с Йохан господарите фон Шьонек измират по мъжка линия. През 1384 г. Шьонекен отива на Курфюрство Трир. Замъкът става жилище на курфюрстите.
Хайнрих фон Вианден се жени се жени втори път пр. 8 октомври 1291 г. за Беатрикс де Хуфалице († сл. 1293), вдовица на Хайнрих II фон Мирварт († пр. 1291), дъщеря на Хенри I де Хуфализе, Боланд, Рикхолт и Гронсвелд († 1277) и Изабела де Хотвил († сл. 1272). Бракът е бездетен.
Литература
Wolfgang Spang: Die Herren von Schönecken. Ihr Geschlecht, ihre Burg und ihre Zeit: etwa 1250 bis etwa 1550. Selbstverlag, 1996, ISBN 3-9802504-4-X.
Dominique du Fays: La Maison de Vianden. Diplomarbeit Lüttich 1987
René Klein: Die Verwandtschaft der Grafen von Vianden mit den Grafen von Sponheim. Annuaire de l'Association Luxembourgeoise de Généalogie et d'Héraldique 1996, S. 215.
Jens Friedhoff: Schloss Schöneck. Reichsminterialensitz – Molkenkuranstalt – Forsthaus. In: Olaf Wagener: Die Burgen an der Mosel. Akten der 2. internationalen wissenschaftlichen Tagung in Oberfell an der Mosel. Koblenz 2007, S. 109 – 126
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 35.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 79.
Genealogie van het Vorstenhuis Nassau, Zaltbommel, 1970, Dek, Dr. A. W. E. 65