Вълчи дол (община)
Топографска карта на община Вълчи дол.
Община Вълчи дол се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна .
География
Географско положение, граници, големина
Общината се намира в най-северозападната част на област Варна . С площта си от 472,518 km2 заема 3-то място сред 12-те общини на областта, което съставлява 12,35% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Релеф, води
Релефът на общината е хълмисто-равнинен, с плоски и загладени хълмове, с недълбоки долини с полегати склонове. В западната част се простират крайните източни разклонения на Лудогорското плато с максимална височина 337 m, разположена западно от село Генерал Колево . Останалата източна половина е заета от най-южните части на Добруджанското плато , като тук надморската височина рядко надхвърля 250 m. Югоизточно от общинския център Вълчи дол е най-ниската точка на общината – 178 m.
Цялата територията на общината се отнася към Дунавския водосборния басейн. От юг-югозапад на изток-североизток, през средата на общината със своето средното течение протича река Карамандере , ляв приток на Суха река , която от своя страна се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия.
На територията на общината има изградени няколко по-големи микроязовира, по-големи от които са „Генерал Киселово“, „Страхил“, „Стефан Караджа“, „Брестак 1“ и други, водите на които се използват основно за напояване на земеделските земи.
Населени места
Изглед от централната част на град Вълчи дол през 2009 г.
Изглед към село Генерал Киселово през 2007 г.
Сградата на кметството в село Щипско през 2017 г.
Общината се състои от 22 населени места . Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[ 1]
Населено място
Пребр. на населението през 2021 г.
Площ на землището (в км2 )
Забележка (старо име)
Населено място
Пребр. на населението през 2021 г.
Площ на землището (в км2 )
Забележка (старо име)
Бояна
168
16,435
Кокарджа
Калоян
181
17,191
Юнуз бунар
Брестак
746
38,673
Карааач
Караманите
265
22,143
Караманлъ
Войводино
182
31,609
Пашайиит Дереси
Кракра
5
11,016
Емиргази, Йени кьой
Вълчи дол
2535
18,695
Куртдере
Метличина
91
18,201
Хамбарлък, Житник, Анбарлък
Генерал Киселово
404
26,650
Емиркьой, Емирово
Михалич
524
17,743
Махалъч, Гаазиоолу
Генерал Колево
213
32,902
Араплар
Оборище
236
13,409
Семет
Добротич
305
16,191
Шадъкьой, Михалич, Шадъолу
Радан войвода
200
16,646
Бурханлар
Есеница
269
12,841
Касъмлар
Стефан Караджа
486
29,642
Караджаот Орманъ, Лиман
Звънец
43
6,635
Чанлар
Страхил
21
11,885
Коркут
Изворник
166
13,329
Бунарлъ, Пънарлъ, Хисарлък
Червенци
318
44,715
Къзълджълар
Искър
80
17,713
Аккоюнлу, Кючюк пънар
Щипско
170
38,254
Хасърджък, Хасъджък
ОБЩО
7608
472,518
няма населени места без землища
Административно-териториални промени
Указ № 620/обн. 30.11.1890 г. – преименува с. Кокарджа на с. Бояна ;
през 1934 г. – с. Курт дере е преименувано на с. Вълчи дол (по името на близката гара Вълчи дол) без административен акт;
МЗ № 2820/14.08.1934 г. – преименува с. Кара агач на с. Брестак ;
– преименува с. Араплар на с. Генерал Колево ;
– преименува с. Шадъ кьой на с. Добротич ;
– преименува с. Касъмлар на с. Есеница ;
– преименува с. Бунарлии на с. Изворник ;
– преименува с. Ак коюн на с. Искър ;
– преименува с. Юнуз бунар на с. Калоян ;
– преименува с. Караманлии на с. Караманите ;
– преименува с. Емир гази (Ени кьой) на с. Кракра ;
– преименува с. Хамбарлък на с. Житник;
– преименува с. Михалъч на с. Михалич ;
– преименува с. Семет на с. Оборище ;
– преименува с. Дере кьой на с. Поток;
– преименува с. Караджа от на с. Стефан Караджа ;
– преименува с. Коркут на с. Страхил ;
– преименува с. Къзълджилар на с. Червенци ;
– преименува с. Хасърджик на с. Щипско ;
МЗ № 3775/07.12.1934 г. – преименува с. Пашаит на с. Войводино ;
– преименува с. Емир кьой (Емирово) на с. Генерал Киселово ;
– преименува с. Чанлар на с. Звънец ;
– преименува с. Бурханлар на с. Радан войвода ;
МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г.:: – преименува с. Житник на с. Метличина ;
Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Поток и го присъединено като квартал на с. Караманите ;
Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава гар. с. Оборище и го присъединено като квартал на с. Оборище ;
Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Вълчи дол за с.гр.т. Вълчи дол;
Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с.гр.т. Вълчи дол за гр. Вълчи дол.
Население
Етнически състав
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. , по населени места (подредени по численост на населението):[ 2]
Населено място
Численост
Населено място
Дял (в %)
Общо
Българи
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили
Българи
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили
Общо
10052
5539
1942
1068
35
82
1386
100,00
55,10
19,31
10,62
0,34
0,81
13,78
Вълчи дол
3179
2155
63
130
5
20
806
Вълчи дол
67,78
1,98
4,08
0,15
0,62
25,35
Бояна
236
63
54
105
0
0
14
Бояна
26,69
22,88
44,49
0,00
0,00
5,39
Брестак
970
851
66
30
18
Брестак
87,73
6,80
3,09
1,85
Войводино
253
83
107
61
Войводино
32,80
42,29
24,11
Генерал Киселово
535
225
266
0
4
0
40
Генерал Киселово
42,05
49,71
0,00
0,74
0,00
7,47
Генерал Колево
272
45
153
60
0
4
10
Генерал Колево
16,54
56,25
22,05
0,00
1,47
3,67
Добротич
389
155
147
80
Добротич
39,84
37,78
20,56
Есеница
364
149
212
1
Есеница
40,93
58,24
0,27
Звънец
60
19
24
0
6
Звънец
31,66
40,00
0,00
10,00
Изворник
184
76
75
29
2
Изворник
41,30
40,76
15,76
1,08
Искър
102
70
0
3
0
0
29
Искър
68,62
0,00
2,94
0,00
0,00
28,43
Калоян
266
238
25
0
0
Калоян
89,47
9,39
0,00
0,00
Караманите
309
152
95
0
57
Караманите
49,19
30,74
0,00
18,44
Кракра
14
14
0
0
0
0
0
Кракра
100,00
0,00
0,00
0,00
0,00
0,00
Метличина
147
141
0
4
Метличина
95,91
0,00
2,72
Михалич
602
115
28
271
0
18
170
Михалич
19,10
4,65
45,01
0,00
2,99
28,23
Оборище
284
113
147
7
4
0
13
Оборище
39,78
51,76
2,46
1,40
0,00
4,57
Радан войвода
386
23
305
3
0
13
42
Радан войвода
5,95
79,01
0,77
0,00
3,36
10,88
Стефан Караджа
715
175
464
60
0
Стефан Караджа
24,47
64,89
8,39
0,00
Страхил
57
4
53
0
0
0
0
Страхил
7,01
92,98
0,00
0,00
0,00
0,00
Червенци
518
473
5
10
29
Червенци
91,31
0,96
1,93
5,59
Щипско
210
200
0
0
6
0
4
Щипско
95,23
0,00
0,00
2,85
0,00
1,90
Вероизповедания
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г. :[ 3]
Транспорт
В източната част на общината, в т.ч. и през общинския център преминава участък от 20 km от трасето на жп линията Варна – Добрич – Кардам .
През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,5 km:
участък от 14,1 km от Републикански път II-27 (от km 23,6 до km 37,7);
участък от 22,3 km от Републикански път III-207 (от km 6,9 до km 29,2);
целият участък от 11,9 km от Републикански път III-2072 ;
участък от 22,2 km от Републикански път III-2702 (от km 8,7 до km 30,9).
Топографска карта
Източници
Външни препратки