PROFILPELAJAR.COM

Община Ветрино
43.317, 27.433
	Община Ветрино
	Знаме
Общи данни
Област	Варна
Площ	292.33 km²
Население	5 325 души
Адм. център	Ветрино
Брой селища	10
Сайт	vetrino.bg
Управление
Кмет	Димитър Димитров ; (ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет	13 съветници ГЕРБ (6); БСП за България (4); ДПС (2); „Демократична България – Обединение“ – Да, България!, ДСБ, Зелено движение (1);
	Община Ветрино в Общомедия

Община Ветрино се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

География

Географско положение, граници, големина

Общината попада в западната част на област Варна. С площта си от 292,333 km² заема 7-о място сред 12-те общини на областта, което съставлява 7,64% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на североизток – община Вълчи дол;
на изток – община Суворово;
на югоизток – община Девня;
на юг – община Провадия;
на югозапад – община Каспичан от област Шумен;
на запад – община Нови пазар от област Шумен.

Релеф, води

Релефът на общината е предимно хълмист. В северната част се простират крайните югоизточни разклонения на Лудогорското плато с максимална височина връх Коруколак (355 m), разположен северозападно от село Доброплодно. В западната част, по границата с община Нови пазар от област Шумен, западно от селата Белоградец и Ягнило попадат източните склонове на платото Стана с височина от 441 m, разположена на 3,3 km западно от последното. В най-югозападната част, западно от село Невша се издига изолираното възвишение Сараите с височина до 362 m. Останалата източна и югоизточна част е по-слабо хълмиста и значително по-ниска, като най-ниската точка е в коритото на Провадийска река – 58 m н.в.

Близо 80% от територията на общината попада във водосборния басейн на Провадийска река, която протича в най-югозападната ѝ част по границата с община Каспичан и община Провадия. От север на юг през средата на общината протича левият ѝ приток – река Златина. Най-северната част на общината, землището на село Доброплодно, се отнася към Дунавския водосборен басейн, като тук протича част от най-горното течение на река Карамандере, ляв приток на Суха река.

На територията на общината има изградени няколко по-големи микроязовира, най-голям от които е язовир „Доброплодно“ на река Карамандере, водите на които се използват основно за напояване на земеделските земи.

Населени места

Общината се състои от 10 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Белоградец	1055	51,950	Тюрк Арнавудлар	Момчилово	152	10,715	Есетли, Еседлю, Татароолу
Ветрино	911	50,248	Яссъдепе	Невша	388	47,975	Нефуша, Негевше, Неговше
Габърница	95	7,756	Ахъркьой	Неофит Рилски	781	33,935	Кутлу Бей, Хаджъ Евхад, Хаджъ Ахад
Доброплодно	596	35,307	Иляс Факих	Средно село	49	7,341	Ортакьой
Млада гвардия	278	25,334	Бейлии, Князево, Карие-и Бейлю Али Юрду	Ягнило	203	21,772	Яйлакьой, Беш Пънаръ
				ОБЩО	4508	292,333	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

МЗ № 2820/14 август 1934 г. – преименува с. Ясъ тепе на с. Ветрино;

– преименува с. Ахър кьой на с. Габърница;

– преименува с. Елес факъ на с. Доброплодно;

– преименува с. Бейлии на с. Князево;

– преименува с. Есетлии на с. Момчилово;

– преименува с. Кутлу бей на с. Неофит Рилски;

– преименува с. Орта кьой на с. Средно село;

– преименува с. Яйла на с. Ягнило;

МЗ № 3072/11 септември 1934 г. – преименува с. Тюрк арнаутлар на с. Белоградец;
Указ № 360/обн. 2 август 1950 г. – преименува с. Князево на с. Млада гвардия;
Указ № 385/обн. ДВ бр. 98/4 ноември 1996 г. – отделя селата Венчан, Златина, Петров дол и Староселец и техните землища от община Ветрино и ги присъединява към община Провадия.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	5415	3457	972	144	55	39	748	100,00	63,84	17,95	2,65	1,01	0,72	13,81
Белоградец	1263	276	673	19	26	3	266	Белоградец	21,85	53,28	1,50	2,05	0,23	21,06
Ветрино	1062	878	12	4			163	Ветрино	82,67	1,12	0,37			15,34
Габърница	106	97	8	0			0	Габърница	91,50	7,54	0,00			0,00
Доброплодно	854	384	250	53	3	4	160	Доброплодно	44,96	29,27	6,20	0,35	0,46	18,73
Млада гвардия	342	332		0	4		5	Млада гвардия	97,07		0,00	1,16		1,46
Момчилово	195	182		0			11	Момчилово	93,33		0,00			5,64
Невша	501	380	9	55	6	31	20	Невша	75,84	1,79	10,97	1,19	6,18	3,99
Неофит Рилски	785	727	6	0	4	0	48	Неофит Рилски	92,61	0,76	0,00	0,50	0,00	6,11
Средно село	53	35	0	0			17	Средно село	66,03	0,00	0,00			32,07
Ягнило	254	166	13	13	4	0	58	Ягнило	65,35	5,11	5,11	1,57	0,00	22,83

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	5415	100,00
Православие	2519	46,51
Католицизъм	10	0,18
Протестантство	13	0,24
Ислям	803	14,82
Друго	4	0,07
Нямат	122	2,25
Не се самоопределят	207	3,82
Непоказано	1737	32,07

Транспорт

В най-югозападната част на общината, по долината на Провадийска река, преминава участък от 8,3 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна.

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 67,1 km:

два участъка от автомагистрала „Хемус“ с обща дължина 10 km (от km 369,1 до km 375 и от km 389,8 до km 393,7);
участък от 22,3 km от Републикански път I-2 (от km 146,4 до km 168,7);
началният участък от 6,9 km от Републикански път III-207 (от km 0 до km 6,9);
началният участък от 4,1 km от Републикански път III-208 (от km 0 до km 4,1);
последният участък от 5,7 km от Републикански път III-2901 (от km 26,9 до km 32,6).