Доброплодно е село в Североизточна България. То се намира в община Ветрино, област Варна. До 1934 година името на селото е Иляс (Елес) факъ („книжник Иляс“).[2]
География
Доброплодно е заобиколено от селата Калоян, Белоградец, Добротич. Принадлежи към община Ветрино, област Варненска.
Язовир „Доброплодно“ е най-голямото водно съоръжение на територията на община Ветрино с обем 1 800 000 m3.
История
Старобългарското име на селото е Малешево.[3] През османската епоха носи името на основателя си Илияз/Елес Факъ. Първите къщи били начално на север от сегашното селище, но поради суровата зима основателите се местят по-близо до коритото на Карамандере. Един от първите жители се знае като Кьор Юмер. Селото се споменава в османски регистри от XVI век.
В XIX век селото е с изцяло турско население, а след Освобождението в него се заселват малоазийски българи[4] – през 1884 година някои българи от малоазийските села Гьобел и Мандър пристигат със семействата и част от покъщнината си в освободена България и се установяват Елес факъ и близкото село Яйлякьой, в които дотогава живее турско население. Българите от Анадола и турците от България се споразумяват да разменят имотите си. Изпратени са делегации от двете страни да огледат имотите и размяната става декар за декар, къща за къща, глава добитък за глава добитък. Общо 40 турски рода от Елес Факъ заменили ниви, ливади, къщи, лозя, добитък с 40 български фамилии от Гьобел. През този период в Доброплодно пристигат общо 317 българи. Така Доброплодно се превръща в средище на малоазийските българи, които пренасят тук не само вещите си, а и богат фолклор, древни обичаи и традиции.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Елес факъ е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] През 1921 г. в селото е регистрирано огнище на шап по добитъка,[6] но въпреки това там е организирана държавна коневъдна станция.[7] През март 1923 г. са регистрирани актове на комунистическа[8] и земледелческа пропаганда[9] в селото. От 14 август 1934 г. е преименувано на Доброплодно.[3]
През 2007 се заселват няколко английски семейства.
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[10][11]
Етнически състав
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]
|
Численост |
Дял (в %)
|
| Общо |
854 |
100.00
|
| Българи |
384 |
44.96
|
| Турци |
250 |
29.27
|
| Цигани |
53 |
6.20
|
| Други |
3 |
0.35
|
| Не се самоопределят |
4 |
0.46
|
| Неотговорили |
160 |
18.73
|
Спорт
Футболен клуб „Лудогорец – Доброплодно“. Клубът е създаден през 1953 г. Тогава с дейното участие на местната младеж е образуван първият спортен клуб в селото, носещ името „Лудогорец“. Тимът играе предимно срещу отбори от региона. Лудогорец – Доброплодно се състезава в „А“ Областна група по футбол. Според статистиката домакинските мачове на „Лудогорец“ са сред най-посещаваните в групата. Интересен факт е, че в отбора се състезават предимно местни младежи.
През сезон 2007/08 г. отборът на „Лудогорец – Доброплодно“ се състезава с отборите на:
ФК „Феникси (гр. Варна)
ФК Тополите (с. Тополи)
ФК „Устрем“ (с. Караманите)
ФК „Агромел“ (с. Момчилово)
ФК „Аврен – Аспарухово“ (с. Аврен)
ФК „Камчийски сокол“ (с. Дъбравино)
ФК „Атлетик“ (с. Езерово)
ФК „Спринт“ (с. Белоградец)
ФК „Черноморец“ (с. Чернево)
ФК „Дебелец – Сини вир“ (с. Цонево)
ФК „Ботев“ (с. Брестак)
ФК „Игнатиево“ (гр. Игнатиево)
ФК „Вихър“ (гр. Вълчи дол)
ФК „Тръстиково“ (с. Тръстиково)
Религии
Днес в Доброплодно живеят редом християни и мюсюлмани. В селото има джамия.
Личности
- Иван Г. Терзиев – съдържател на кръчма в с. Елес Факъ, Провадийска околия през 1910 г.[13]
- Вълю Киров, Христо Първанов, Димитър Аргиров и Кади Изетов татар - политически кандидати на Прогресивнолиберална партия от селото през 1911 г.[14]
- Абдула Мехмедов Юнузов – редник от рода Чауш, участвал в Първата Световна Война, роден на 16 ноември 1893, служил в 22-ри пехотен Тракийски полк, 5-а рота. Абдула Юнузов е ранен и пада в плен през нощта на 30 септември 1916 след сражение с англичаните близо до Горно Караджово (днес Моноклисия). Редник Юнузов умира на 1 октомври 1916 близо до Солун. Командир на 5-а рота е Димчо Дебелянов, който загива на 2 октомври 1916 при опит за обратното завземане на Горно Караджово.
Външни препратки
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ а б Аджемлерски, Светослав. Справочник на селищните имена във Варненска област. Велико Търново, Астарта, 2012. ISBN 978-954-350-146-5. с. 95.
- ↑ Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 405.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Варненски окръжен вестник - седмичник, официално издание на Варненската окръжна постоянна комисия - Варна / брой 4, 12 януари 1921, стр.2
- ↑ Варненски окръжен вестник - седмичник, официално издание на Варненската окръжна постоянна комисия - Варна / брой 7, 25 февруари 1921, стр.2
- ↑ Земледелски глас - Седмичник за политика, стопанство и култура на сдружени земеделци от Варненски окръг/ Урежда ред. к-т - Варна; печ. Д. Тодоров: БЗНС / брой 36, 13 април 1923, стр.2
- ↑ Земледелски глас - Седмичник за политика, стопанство и култура на сдружени земеделци от Варненски окръг/ Урежда ред. к-т - Варна; печ. Д. Тодоров: БЗНС / брой 32, 17 март 1923, стр.3
- ↑ „Справка за населението на село Доброплодно, община Ветрино, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 28 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
- ↑ Светкавица – Независим политически седмичник / Сл. Христов - Варна / брой 23, 05 август 1910, стр.3
- ↑ Светкавица - Независим политически седмичник / Сл. Христов - Варна / брой 47, 27 февруари 1911, стр.2
