Община Добрич-селска 43.567, 27.833
Знаме
Общи данни
Област	Добрич
Площ	1296.163 km²
Население	23 264 души
Адм. център	Добрич
Брой селища	68
Сайт	dobrichka.bg
Управление
Кмет	Соня Георгиева (БСП – Обединена левица, ЗНС; 2019)
Общ. съвет	21 съветници БСП за България (8) ДПС (8) „ГЕРБ – ЗНС“ (5)
Община Добрич-селска в Общомедия

Община Добрич-селска^[1] (понякога срещана и като община Добричка) се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.

Общината е разположена в централната и южна част на област Добрич. С площта си от 1296,163 km² е най-голямата сред 8-те общините на областта, което съставлява 27,46% от територията на областта. Добричка община е третата след община Сливен и Столична община по големина община в България. Границите ѝ са следните:

• на запад – община Тервел;
• на север – община Крушари;
• на североизток – община Генерал Тошево;
• на изток – община Балчик;
• на юг – община Аксаково, област Варна;
• на югозапад – община Вълчи дол, област Варна.

В центъра на Добричка община като анклав се намира община Добрич с общинския център град Добрич.

Цялата територията на общината попада в югозападната част на Добруджанското плато, което се характеризира с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсечени от суходолията на реките Суха река и десният ѝ приток Добричка река. Общият наклон на платото е на север, североизток и изток. Средната надморска височина варира от 250 – 270 m на запад до 100 – 150 m на изток и североизток. Максималната височина на Добричка община е могилата Пъндъклъка (302 m), разположена в най-югозападната ѝ част, югозападно от село Бдинци, на границата с община Вълчи дол. Най-ниската точка на общината се намира в югоизточната и част, източно от село Батово, в коритото на Батова река – 43 m н.в.

Единствената постоянно течаща река на територията на Добричка община е Батова река, протичаща в югоизточната част на общината с чакс от средното си течение в дълбока долина между Добруджанското и Франгенското плато. През общината от юг на север преминават две дълбоки, на места каньоновидни суходолия на Суха река и десният ѝ приток Добричка река. Суха река навлиза в общината при село Ново Ботево и до село Одринци през повечето години има постоянно течение. След селото коритото на реката е дълбоко всечено в аптските варовици на Добруджанското плато и представлява суходолие, в което епизодично, основно през пролетта протичат повърхностни води. Северозападно от село Крагулево суходолието напуска пределите на общината. Същото е положението и с Добричка река, в коритото на която епизодично има течаща вода. Суходолието на Добричка река се „влива“ отдясно в суходолието на Суха река северозападно от село Крагулево преди последната да напусне пределите на общината. По „течението“ на двете суходолия има изградени няколко микроязовира („Ведрина“, „Одринци“, „Златия“ и др.), които се завиряват през пролетта и водата им се използва предимно за напояване.

Територията на община Добрич попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха е 10.2 °C. Абсолютният температурен минимум е отбелязан през януари -22.7 °C, а максимумът – през август и септември 39.1 °C. Пролетта е сравнително хладна, есента е топла поради затоплящото влияние на Черно море. През зимата е по-силно изразено въздействието на североизточните въздушни маси, което обуславя по-големите различия в термичното ниво през годината. Районът се характеризира с висока влажност на въздуха и слаби валежи – 540 мм средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум – през февруари. През лятото падат 80% от годишните валежи. Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2.5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването ѝ във вид на дебели преспи. Широкият териториален обсег на Добруджанското плато, значителната му отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността му към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит с нисък процент тихо време – около 20% средногодишно. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове. Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85 – 86%, а през лятото спада до 68 – 69%.

Разпределението на земите по фондове е както следва:

• земеделска земя -1 025 217 дка;
• горски фонд – 195 028 дка;
• населени места – 65 384 дка;
• водни площи – 4 370 дка;
• територии за полезни изкопаеми -1 614 дка;
• територии за транспорт и инфраструктура – 7 227 дка.

Общината се състои от 68 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[2]

• след 1880 г. – с. Кадъ кьой е преименувано от населението на с. Кадиево без административен акт;
• указ № 462/обн. 1.12.1906 г. – преименува с. Малки Чорал на с. Орлово;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гьокче дьолюк на с. Бдинци;

– преименува с. Капуджи махле на с. Вратарите;

• периода 1913 – 1940 г. – селата Айдън чофа и Малко Алъч кьой са изселени под румънска власт;

– с. Калфа (Дургут калфа) е преименувано на с. Драгош вода под румънска власт;

– с. Чаир махле и преименувана на с. Йон Братиано под румънска власт;

• МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Клиседжик (Кеседжик) на с. Алцек;

– преименува с. Чаталар на с. Батово;

– преименува с. Богдан кьой (Богданово) на с. Богдан;

– преименува с. Куруджа кьой на с. Бранище;

– преименува с. Войнещи на с. Бранник;

– преименува с. Саръджа (Долна Саръджа) на с. Валог;

– преименува с. Кьостекчилер на с. Верижари;

– преименува с. Дели Османлар на с. Владимирово;

– преименува с. Мързък на с. Воднянци;

– преименува с. Арабаджии на с. Возарци;

– преименува с. Самсон на с. Войводино;

– преименува с. Кара башлъ на с. Войсил;

– преименува с. Чакърча на с. Врачанци;

– преименува с. Чаир харман на с. Генерал Колево;

– преименува с. Али анифе (Али калфа) на с. Германци;

– преименува с. Голямо Чамурлии на с. Голяма Смолница;

– преименува с. Голям Базаурт на с. Горско;

– преименува с. Куюджук на с. Дебрене;

– преименува с. Арнаут куюсу на с. Долина;

– преименува с. Семиз ала (Семиз алъ) на с. Драганово;

– преименува с. Реджеб кьой на с. Дряновец;

– преименува с. Есирджа (Есердже) на с. Енево;

– преименува с. Малък Базаурт на с. Житница;

– преименува с. Кара Мурад на с. Златия;

– преименува с. Синдаля (Севдалии, Сейдалии) на с. Камен;

– преименува с. Мансър кьой (Мансърово) на с. Княз Кирил;

– преименува с. Титу Майореску на с. Княз Симеоново;

– преименува с. Осман факъ на с. Козлодуйци;

– преименува с. Хош кадем на с. Котленци;

– преименува с. Шахинджии на с. Крагуево;

– преименува с. Кара сулар на с. Ловчанци;

– преименува с. Матлъм кьой (Матлъмово) на с. Ломница;

– преименува с. Фъндъклии на с. Лясково;

– преименува с. Настрадин (Настрадън) на с. Малиново;

– преименува с. Малко Чамурлии (Чамурлии) на с. Малка Смолница;

– преименува с. Валалии на с. Малък Богдан;

– преименува с. Екисче на с. Мария Луиза;

– преименува с. северен Радулеску на с. Медово;

– преименува с. Кюпелер на с. Методиево;

– преименува с. Дийнеклер на с. Миладиновци;

– преименува с. Малко Ботьово на с. Ново Ботьово, а по-късно името е осъвременено без административен акт на с. Ново Ботево;

– преименува с. Драгош вода на с. Овчарово;

– преименува с. Ени махле на с. Одринци;

– преименува с. Ястъкчилар на с. Одърци;

– преименува с. Опанча на с. Опанец;

– преименува с. Сердимен на с. Орлова могила;

– преименува с. Ези бей на с. Паскалево;

– преименува с. Голям Алъч (Голям Алъч кьой, Голямо Алъч кьой, Алъч кьой) на с. Плачидол;

– преименува с. Гелинджик на с. Победа;

– преименува с. Конак куюджук на с. Подслон;

– преименува с. Сиринджии на с. Полковник Иваново;

– преименува с. Кабасакал на с. Полковник Минково;

– преименува с. Баш бунар (Баш пунар) на с. Полковник Свещарово;

– преименува с. Вели факъ на с. Попгригорово;

– преименува с. Конак на с. Поручик Гешаново;

– преименува с. Кара Синан на с. Поручик Лимонов;

– преименува с. Тюлюджа на с. Прелог;

– преименува с. Чукурово на с. Прилеп;

– преименува с. Кара курт на с. Приморци;

– преименува с. Янъклар на с. Прогорелец;

– преименува с. Кьоселер на с. Пчелино;

– преименува с. Кованлък на с. Пчелник;

– преименува с. Саръ Махмуд на с. Самуилово;

– преименува с. Токчилар на с. Славеево;

– преименува с. Юргечлер на с. Сливенци;

– преименува с. Средно Чамурлии на с. Смолница;

– преименува с. Шахинлар на с. Соколник;

– преименува с. Айорман на с. Стефаново;

– преименува с. Балъджа на с. Стожер;

– преименува с. Среден Базаурт на с. Тяново;

– преименува с. Байрам бунар на с. Фелдфебел Денково;

– преименува с. Кадиево на с. Фердинандово;

– преименува с. Йон Братиано на с. Хитово;

– преименува с. Каралез на с. Царевец;

– преименува с. Енидже (Енидже фандаклъ) на с. Черна;

– преименува с. Хасъм дере на с. Ябълково;

• между 1942 и 1946 г. – заличено е с. Прогорелец без административен акт поради присъединяването му като квартал на с. Плачидол;
• през 1943 г. – с. Войводино е заличено без административен акт поради изселване;
• МЗ № 1473/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Княз Кирил на с. Свобода;
• МЗ № 3688/обн. 05.06.1945 г. – преименува с. Малиново на с. Божурово;

– преименува с. Поручик Лимонов на с. Росеново;

– преименува с. Бранник на с. Стефан Караджа;

• през 1946 г. – осъвременено е името на с. Крагуево на с. Крагулево без административен акт;
• МЗ № 6628/обн. 29.11.1946 г. – преименува с. Фердинандово на с. Ведрина;

МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Княз Симеоново на с. Дончево;

• МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Мария Луиза на с. Бенковски;
• Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Самуилово на с. Алексеево;

– преименува с. Германци на с. Добрево;

– преименува с. Полковник Иваново на с. Сотирово;

• през 1956 г. – с. Поручик Гешаново е преименувано на с. Гешаново без административен акт;
• Указ № 369/обн. 28.10.1958 г. – заличава селата Возарци, Малък Богдан, Орлово и Флорика поради изселване;
• Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава селата Валог, Войсил и Драганово и ги присъединява като квартали на с. Опанец;

– заличава с. Верижари и го присъединява като квартал на с. Методиево;

– заличава с. Голяма Смолница и го присъединява като квартал на с. Смолница;

– заличава с. Полковник Минково и го присъединява като квартал на с. Димитър Ганево;

– заличава с. Сливенци и го присъединява като квартал на с. Овчарово;

– заличава с. Ябълково поради изселване;

• Указ № 182/обн. 28.04.1964 г. – преименува с. Победа на с. Димитър Ганево;
• Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – отдела кварталите Войсил и Драганово от с. Опанец и ги обединява в едно населено място – с. Драганово;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Тяново на с. Тянево;
• Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – заличава селата Горско и Прелог поради изселване;
• Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – отделя кв. Сливенци от с. Овчарово и го признава за отделно населено място – с. Сливенци;
• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – създава Добричка община, която включва всички населени места от състава на бившия Толбухински район;
• Указ № 250/обн. 12.08.1991 г. – отделя кв. Полковник Минково от с. Димитър Ганево и го признава за отделно населено място – с. Полковник Минково;
• Указ № 93/обн. 07.04.1992 г. – възстановява старото име на с. Димитър Ганево на с. Победа;
• Указ № 115/обн. ДВ бр. 46/01.06.1993 г. – възстановява старото име на с. Сотирово на с. Полковник Иваново;

– възстановява старото име на с. Алексеево на с. Самуилово.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

През общината, от югозапад на североизток преминава участък от 20,2 km от трасето на жп линията Разделна – Добрич – Кардам.

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 183,6 km:

• участък от 31,2 km от Републикански път II-27 (от km 43,7 до km 67,5 и от km 79,5 до km 86,9);
• участък от 22,1 km от Републикански път II-29 (от km 26,5 до km 38,8 и от km 51 до km 60,8);
• участък от 55,8 km от Републикански път II-71 (от km 42,1 до km 74,9 и от km 94,5 до km 117,5);
• участък от 18,3 km от Републикански път III-293 (от km 1,9 до km 20,2);
• началният участък от 8,7 km от Републикански път III-2702 (от km 0 до km 8,7);
• участък от 27 km от Републикански път III-7105 (от km 3,3 до km 30,3);
• началният участък от 8,5 km от Републикански път III-7106 (от km 0 до km 8,5);
• участък от 12 km от Републикански път III-9701 (от km 1,3 до km 13,3).

• Лист от карта K-35-8. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-20. Мащаб: 1 : 100 000.

• В Общомедия има медийни файлове относно община Добричка
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Портал „География“          Портал „България“