Той посещава от 1558 г. две години университета в Тюбинген, две години учи в Париж и след това е на императорска служба във Виена, където участва в поход против турците. След смъртта на баща му 1568 г. той управлява първо с един от братята си и с майка си в Лангенбург, сам от 1574 г. През 1586 г. земята се поделя между него и братята му (Хоенлое-Нойенщайн, -Лангенбург и -Вайкерсхайм), и той отива във Вайкерсхайм. Във Вайкерсхайм сменя стария воден дворец с ренесансов дворец, прави ново управление и нова училищна система и малко преди смъртта си премахва робовладелството.
Той се занимава с отглеждане на коне и лечение, обича музиката и се занимава с химия и алхимия в своя лаборатория на два етажа в двореца. В бибкиотеката му се намирали 500 тома книги. През Тридесетгодишната война (1568 – 1648) фамилията Хоенлое бяга в Ордруф.
Анна Агнес (1568 – 1616), омъжена 1587 г. за граф Филип Ернст фон Глайхен-Тона (1561 – 1619)
Георг Фридрих (1569 – 1647), граф на Хоенлое във Вайкерсхайм, женен I. на 25 юни 1607 г. в Прага за фрайин Ева фон Валдщайн († 1631); II. на 27 август 1633 г. във Вюрцбург за графиня Мария Магдалена фон Йотинген-Йотинген (1600 – 1636)
Jost Weyer: Alchemie an einem Fürstenhof der Renaissance. Graf Wolfgang II. von Hohenlohe (1546 – 1610) und Schloß Weikersheim. Chemie in unserer Zeit, Band 26, 1992, S. 241
Jost Weyer: Graf Wolfgang II. von Hohenlohe und die Alchemie. Alchemistische Studien in Schloß Weikersheim 1587 – 1610. Forschungen aus Württembergisch Franken, Bd. 39, Thorbecke, Sigmaringen 1992
Georg Schwedt: Chemische Experimente in Schlössern, Klöstern und Museen, Wiley-VCH, 2. Auflage 2009
Constantin von Wurzbach: Hohenlohe, altes Herrengeschlecht in Franken. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 200 f.
Karl Schumm: Hohenlohe, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri: Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert, Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-412-22201-7.