След военната му служба в Нидерландия Филип Ернст наследява от чичо му граф Филип фон Хоенлое-Нойенщайн (1550 – 1606) нидерландското господство Лисфелд. След смъртта на баща му той получава през 1610 г., след подялбата на страната, господството Лангенбург, където веднага започва да строи дворец Лангенбург. Напуска войската като полковник на Генералните щати на Нидерландия. Брат е на Георг Фридрих фон Хоенлое-Вайкерсхайм-Глайхен (1569 – 1645), Крафт VII фон Хоенлое-Нойуенщайн-Вайкерсхайм (1582 – 1641).
Той умира на 44 години от „камъни“ във Вайкерсхайм и е погребан със съпругата му в градската църква на Лангенбург.
Württembergisches Jahrbuch; hrsg. von J. D. G. Memminger, S. 72, Digitalisat Beschreibung des Grabes
Johann Justus Herwig, Entwurf einer genealogischen Geschichte des Hohen Haußes Hohenlohe, S. 165f, Digitalisat
Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri: Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert, Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-412-22201-7.
Karl Schumm: Hohenlohe, zu.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 8.