Владислав Каназирев е роден през 1876 година в Мехомия[1], тогава в Османската империя. Син е на Никола Каназирев, а негови братя са революционерите Иван и Владимир Каназиреви. Завършва начално училище и прогимназия в Мехомия, след което учи една година в българското педагогическо училище в Сяр. В края на 1896 година в къщата на Никола Каназирев Гоце Делчев основава мехомийския революционен комитет, в който влизат с брат му Иван.[2] Завършва духовната семинария в Цариград в 1900 година и се завръща в Мехомия. Отказва се от духовния си сан и се занимава с търговия, като същевременно е секретар на българската църковно-училищна община. Влиза в революционния комитет и от 1901 година е негов ръководител, след като предишният председател брат му Иван е принуден да бяга в Свободна България. Под ръководството на Владислав Каназирев комитетът развива активна дейност по набиране на нови членове, пари и агитационно-просветна дейност.
През 1902 година Владислав Каназирев също е принуден да бяга в България и се установява при братята си Петър и Иван, а ръководството на комитета е поето от Георги Кондев. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година Каназирев се завръща нелегално в Мехомия и участва активно в подготовката на бунта. Участва в конференцията на 5 септември в Банско, на която е изработен планът за въстание в Серски революционен окръг. Заедно с брат си Владимир, Атанас Попкостов и Петър Лачин е определен войвода и военен ръководител в Разложко. Действа под ръководството на брат си във въстаническите действия.
След погрома на въстанието емигрира в България, но след амнистията от 1904 година се завръща в Мехомия, където продължава да се занимава с търговия, обществена и революционна дейност. Заедно с Иван Чонтев и Георги Томов възстановяват в 1905 година разбития комитет на ВМОРО в града. Основател е и дългогодишен председател на читалището „15 септември 1903 година“ в Мехомия от 1909 година.
След освобождението на града през Балканската война на 11 октомври 1912 година от 27 пехотен чепински полк Владислав Каназирев е избран за кмет на града. На 12 октомври Банската чета, начело с Йонко Вапцаров, Христо Чернопеев и Димитър Ляпов навлиза в града и подлага на репресии мюсюлманското население, като голяма част от града е опожарена. Владислав Каназирев, който се опитва да предотврати насилието, е арестуван и бит от Чернопеев и Ляпов. Вследствие на пожара околийският център е преместен в Банско и Владислав Каназирев с помощта на брат си Петър - влиятелен търговец в София, развива успешна кампания за връщането му в Мехомия. Като кмет на града Каназирев участва в покръстването на помаците в 1913 година. В 1914 година Каназирев заминава за Струмица и до загубата на града в 1919 година участва в управлението на Струмишки окръг. Връща се в Мехомия и отново е избран за кмет на града, който пост заема до 1920 година и отново в периода 1923 – 1925 година. В 1936 година е помощник-кмет, а дълги години е общински съветник.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година родът Каназиреви е подложен на преследване от новите власти. Владислав Каназирев умира в болница София на 25 ноември 1950 година. Погребан е в родния Разлог.
Владислав Каназирев е женен от 1905 година за мехомийката Горица Ангелова Рачева, с която имат синове Любомир (р. 1906 г.), Иван (р. 1908 г.), Никола (р. 1914 г.), Радул (р. 1920 г.) и
дъщеря Катерина (р. 1910 г.).[3][4][5]
На 24 октомври 2012 година по повод 100 години от освобождението на Разлог на тържествено заседание на Общинския съвет в града, Владислав Каназирев посмъртно е провъзгласен за почетен гражданин на Разлог.[6]
