PROFILPELAJAR.COM

Беренгар II
	Беренгар II
I. маркграф на Ивреа; II. крал на Италия
Роден	900 г.
Починал	6 юли 966 г. (66 г.) Бамберг
Управление
Период	I. 936 – 941; II. 22 ноември 950 – 25 декември 961
Коронация	15 декември 950
Предшественик	I. Адалберт I; II. Лотар II
Наследник	I. и II. Адалберт II
Семейство
Род	Иврейска династия
Баща	Адалберт I (Иврея)
Майка	Гизла от Фриули
Братя/сестри	Природени:; Анскар; Адалберт
Съпруга	Вила Тосканска
Деца	Адалберт II; Гвидо; Конрад; Берта; Герберга; Розала
	Беренгар II в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Беренгар.

Беренгар II от Ивреа (на италиански: Berengario II d'Ivrea; * ок. 900, † 6 август 966, Бамберг) е франски благородник, граф на Милано и вероятен маркграф на Ломбардия (928 – 941), след десет години на наместничество в Милано, маркграф на Ивреа (936 – 941 и 945–957) и крал на Италия (950 – 961).

Произход

Син е на маркграфа на Ивреа Адалберт I († 923) и на Гизла от Фриули († 910/915), дъщеря на Беренгар I, крал на Италия и император, и така е сред наследниците на Карл Велики. Има двама полубратя от втория брак на баща си, сред които Анскар, маркграф на Камерино и херцог на Сполето .

Биография

Брак

Наследява баща си като маркграф на Ивреа между 925 и 964 г. Жени се през 930/931 г. за Вила Тосканска, дъщеря на маркграфа Бозон от Тоскана от рода Бозониди, и на Вила, дъщеря на Рудолф I, крал на Бургундия.

Конфликт с Хуго I. Възкачване на престола

Около 940 г. повежда бунт на италиански благородници срещу управлението на Хуго I от Бозонидите, съпруг на Вила Бургундска, вдовица на Рудолф I и майка на жена му. За да избегне нападение от наемниците на Хуго, Беренгар II, предупреден от малкия син на краля Лотар II, трябва да бяга в двора на крал Ото I в Източнофранкското кралство. Ото I обаче избягва да вземе страна.

През 945 г. Беренгар II успява да се върне в Италия с наемнически войски, приветстван от местната аристокрация. Хуго I е победен и се оттегля в Арл, и е номинално наследен от младия си син Лотар II. От времето на успешното въстание на Беренгар II цялата реална власт и покровителство в Кралство Италия е съсредоточена в неговите ръце, с Лотар II като титулярен крал. Краткото царуване на Лотар II завършва с ранната му смърт през 950 г., вероятно отровен. Същата година, на 15 декември, Беренгар II получава за себе си и за сина си Адалберт короната на Италия: двамата са коронясани в базиликата „Сан Микеле Маджоре“ в Павия.^[1]

Крал на Италия (950 – 961)

Териториална реорганизация

Около 950 г. Беренгар II реорганизира управлението на земите западно от река По и образува три нови територии (марки), начело на които назначава свои приближени за маркграфове:

Маркграфство Торино или Ардуинова марка, дадено на Ардуин III Глабер, граф на Ауриате;
Маркграфство Западна Лигурия или Алерамическа марка, дадено на Алерам Монфератски;
Маркграфство Източна Лигурия или Отбертинова марка, дадено на Оберто I

Територията северно от река По (с изключение на територията около Верчели) става Маркграфство Ивреа, познато и като Анскаридска марка.

Отношения с Ото I

Политическата позиция на Беренгар II и сина му Адалберт е отслабена от подозрението, че двамата са отровили Лотар II, така че Беренгар II се опитва да засили легитимността на инвеститурата, като принуждава вдовицата на Лотар II Аделхайд Бургундска, дъщеря, снаха и вдовица на последните трима италиански крале, да се омъжи за сина му. Младата жена обаче яростно отказва, след което Беренгар II я затваря в замък на езерото Гарда. С помощта на граф Адалберт Ато от Каноса тя успява да избяга и моли за закрила крал Ото I. Ото, самият той вдовец от 946 г., се възползва от случая, за да получи Желязната корона: исканията на Аделхайд за намеса довеждат до нахлуването му в Италия през 951 г. Беренгар трябва да се утвърди в Сан Марино, докато Ото получава почитта на италианската аристокрация, жени се за Аделхайд и взема титлата „крал на лангобардите“. След това се завръща в Германия, като назначава зет си Конрад за италиански регент в Павия.

Беренгар II, благодарение на действията на Конрад, се появява в Райхстага през 952 г. в Аугсбург и отдава почит на Ото I. Той и синът му Адалберт остават италиански крале като васали на Ото, въпреки че трябва да му отстъпят територията на бившата Марка Фриули, която германският крал предава на по-малкия си брат херцог Хайнрих I от Бавария като имперска Веронска марка. Когато Ото I трябва да се справи с бунта на сина си херцог Лиудолф от Швабия през 953 г., Беренгар II атакува Веронската марка и също така обсажда замъка Каноса на граф Адалберт Ато.

Загуба на контрол и смърт (956 – 966)

Политическите действия на Беренгар II и Адалберт предизвикват недоволство сред лидерите на кралството, които многократно поискват намеса от Ото I: това се случва едва през 956 - 957 г. с намесата на сина на Ото I – херцогът на Швабия Лиудолф, и което завършва със споразумение, което потвърждава кралската титла и власт в Италия на Анскаридите.

През 959 г. Беренгар II и синът му Адалберт започват поредица от чистки срещу привържениците на Ото I. Една от жертвите е Теобалд II, херцог на Сполето и маркиз на Камерино от династията Хукполдинги. Срещу него Беренгар II организира експедиция, целяща да отнеме владенията му. В експедицията участва и бъдещият дож на Венеция Пиетро IV Кандиано^[2].

Впоследствие Беренгар II прилага агресивна политика спрямо папството. През 960 г. той нахлува в Папската държава, която е под ръководството на папа Йоан XII. Папата призовава крал Ото I, целящ коронацията си като император на Свещената Римска империя, и той отново тръгва срещу Италия. Войските на Беренгар II го изоставят и до Коледа 961 г. Ото I превзема Павия и обявява Беренгар II за свален. Ото I се отправя към Рим, където е коронясан за император на 2 февруари 962 г. След това той отново се обръща срещу Беренгар, който е обсаден при крепостта „Сан Лео“ в Сан Лео.

Междувременно папа Йоан XII влиза в преговори със сина на Беренгар Адалберт, което през 963 г. кара Ото да дойде в Рим, където сваля папата и избира папа Лъв VIII. На следващата година Беренгар най-накрая се предава на силите на Ото I и е затворен в Бамберг, където умира през август 966 г.^[3] Съпругата му Вила Тосканска прекарва остатъка от живота си в германски женски манастир, а синовете му умират в изгнание.

Брак и потомство

∞ 930/931 за Вила Тосканска (* ок. 910; † сл. 963), дъщеря на Бозон от Тоскана († сл. 936), маркграф на Тусция, от която има трима сина и три дъщери:

Адалберт II от Ивреа (* 932/936, † 30 април 972), крал на Италия с баща си (950 – 961) и антикрал (961), граф на Аоста, маркграф на Ивреа (966-971), ∞ 956 за Гирберга от Макон, († 11 декември 986/991), дъщеря на Ото (Отон) и наследничка на Графство Макон, от която има четири сина и една дъщеря
Гвидо от Ивреа (* 940, † 25 юни 965), маркграф на Ивреа (951 – 965), неженен и бездетен
Конрад от Ивреа (* ок. 938, † 998/1001), маркграф на Милано (957 – 961), маркграф на Ивреа (970 – ок. 990/995), херцог на Сполето и на Камерино (996-997); ∞ пр. 987 за Ришилда († сл. 989), дъщеря на Ардуин Глабер от рода Ардуини, първи господар на Маркграфство Торино, от която има един син
Берта († сл. 965), игуменка на „Свети Сикст“ в Пиаченца
Герберга/Гилберга (* ок. 945, † 986); ∞ пр. август 961.за Алерам Монфератски († пр. 991), граф на Верчели, маркграф на Монферат (967-991) и първи маркграф на Маркграфство Западна Лигурия, от когото няма деца
Розала (* ок. 945, † 26 януари 1003), кралица на Франция (988 – 992); ∞ 1, ок. 968 за Арнулф II (* 961/962 † 30 март 987), граф на Фландрия (965 – 987), от когото има син и дъщеря; 2. 1 април 988 (развод 992) за Робер II Благочестиви (* 17 март 972, † 20 юли 1031, крал на Франция от 996 г., от когото няма деца.

Бележки

↑ Elliott, Gillian. "Representing Royal Authority at San Michele Maggiore in Pavia" // Zeitschrift fur Kunstgeschichte 77 (2014). Посетен на 30 юли 2022.
↑ I due volti del potere. Una parentela atipica di ufficiali e signori nel regno italico. Milano, Ledizioni, 2016. ISBN 978-88-6705-453-4. с. 74-75.
↑ Philip Grierson and Mark Blackburn, Medieval European Coinage: Volume 1, The Early Middle Ages (5th-10th Centuries) (Cambridge University Press, 1986) 258.

Външни препратки

genealogie-mittelalter.de

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Berengario II d'Ivrea и страницата Berengar II of Italy в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.