Анскаридите увеличават мощта си, като предават маркграфската титла чрез пряко родство, започвайки процес на „династизация“ до степен на намеса в кралските интереси.
По време на сблъсъка с кралската армия Анскар II загива в битка и брат му Беренгар II през 940 г. трябва да бяга при Ото I Саксонски в Източнофранкското кралство. Ото I сгава крал на Източнофранкското кралство през 936 г. и се смята за пряк потомък на Императора на Свещената Римска империя. Той започва да провежда експанзионистична политика на Германското кралство, насочена към възстановяването на някогашните територии под имперска власт. В Италия той подкрепя връщането на Беренгар II, комуто през 950 г. дава титлата „Крал на Италия“.
През 950 – 951 г. Беренгар II завършва реорганизацията на италианската територия, започната от крал Хуго I Провански, разделяйки Маркграфство Ивреа на три нови маркграфства, носещи имената на своите основатели:
Ото I побеждава Беренгар II и подчинява феодалите (Manuscriptum Mediolanense от 12 век)
Новите родове разполагат седалището си във важни градове в и извън Пиемонт като Савона – първата столица на Алерамичите.
През 951 г., след разпадането на връзката на васалитет от страна на Беренгар II и заради неговата агресивна политика към папството, Ото I нахлува в Италия и го побеждава след дълга обсада на Форта на Сан Лео, подчинявайки феодалите на Северна Италия. Беренгар II е детрониран през 962 г. и е заточен в Бамберг (днешна Германия), където умира през 966 г. През 962 г. Ото I е коронясан за император на Свещената Римска империя на германския народ.
Кралският клон на Италия около 40 години след събитията с Беренгар II дава последния представител на династията – Ардуин от Ивреа, който отново успява да стане крал на Италия, а след това е окончателно победен и свален от император Хайнрих II.
Основният клон на династията на Анскаридите се завръща в Бургундия (по-специално в Макон), където отново заема видно място.[2]Ото Вилхелм[3] става граф на Бургундия, а неговият потомък Раймунд[3] е прародител на Кралския дом на Кастилия,[4] който управлява Кастилия и Леон в продължение на около 250 г.
Бургундия
Синът на Беренгар II – Адалберт II от Ивреа е принуден да избяга в Бургундия, където умира. Вдовицата му Герберга от Макон се жени повторно за бургундския херцог Анри I Отон, който осиновява сина им Ото I Вилхелм Бургундски и му гарантира наследственост в херцогството. Ото Вилхелм обаче влиза в конфликт с краля на ФранцияАнри I, който му оставя само малка територия – ядрото на онези феоди, от които по-късно се създава голямата Бургундия Франш Конте.
Сред основните членове на франкските Графове на Бургундия от династията на Анскаридите се нареждат Райналд III, който от 1127 г. пръв си приписва титлата franc-compte като знак за васална независимост, макар че впоследствие е принуден да се подчини на император Конрад III. Неговата дъщеря и наследница Беатрис Бургундска се жени за великия император Фридрих I Барбароса и му дава Франш Конте като зестра, свързвайки така наследството на Анскаридите с това на рода Хохенщауфен.
Графство Бургундия е наследено от сина на Беатрис Ото I, който носи името на Анскаридите. Така графството е загубено за Дом Ивреа. То се връща отново при него през 13 век, когато господарят на Салан Хуго от Шалон от Дом Шалон се жени за графиня Аделхайд от Бургундия, дъщеря на Беатрис II от Хохенщауфен (дъщеря на Ото I), с което става пфалцграф на Бургундия (Франш Конте). През 1315 г. умира Роберт, пфалцграф на Бургундия и последен мъжки наследник на главната династична линия и графството е наследено от рода Дампиер, а накрая отива в ръцете на херцозите на Бургундия от Капетинги-Валоа.
По-малкият брат на Хуго от Шалон – Йохан I от Шалон-Арле става родоначалник на линията Шалон-Арле. Неговият потомък Йохан III от Шалон-Арле се жени за Мария дьо Бо-Оранж – принцеса на Оранж, като по този начин княжеството е придобито от рода. Последният потомък от мъжки пол е Филиберт от Шалон, който умира през 1530 г. Териториите са наследени от сестра му Клавдия от Шалон-Оранж и от сина ѝ Райнер (Рене) от Шалан (или Райнер фон Насау-Бреда).
Барон Антонио Мано (* 1834, † 1918) в своята значима творба „Субалпийският патрициат“ (Il Patriziato Subalpino) пише, че много от благородническите семейства на Пиемонт произлизат от династията на Анскаридите:[5]
((it)) AA.VV., Mémoires de l'Académie impériale des sciences, littérature et Beaux-Arts de Turin, Torino 1811 – 1812
((it)) Benvenuti Giovanni, Storia di Ivrea. Ed. Enrico, 1976
((it)) Antonio Carlo Napoleone Gallenga, Storia del Piemonte dai primi tempi alla Pace di Parigi del 30 marzo 1856. Torino 1856
((it)) Perinetti Federico, Ivrea storia breve dalle origini ai giorni nostri. Ed. Cossavella 1989
((it)) Sergi G., Anscarici, Arduinici, Aleramici elementi per una comparazione fra dinastie marchionali. Bollettino storico-bibliografico subalpino, Anno LXXXII, Torino 1984
((en)) Wickham, Chris. Early Medieval Italy: Central Power and Local Society 400 – 1000. MacMillan Press: 1981.
