Беловище (община Гостивар)

Тази статия е за гостиварското село. За тетовското вижте Беловище (община Йегуновце).
Беловище
Беловиште
— село —
Панорама на Беловище
Панорама на Беловище
41.7756° с. ш. 20.9356° и. д.
Беловище
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаГостивар
Географска областГорни Полог
Надм. височина824 m
Население2267 души (2002)
Пощенски код1230
МПС кодGV
Беловище в Общомедия

Беловище, още Беловища или Големо Турчане (изписване до 1945 Бѣловище/Бѣловища, на македонска литературна норма: Беловиште; на албански: Bellovishti, Беловищи), е село в Северна Македония, в община Гостивар.

География

Селото е разположено в областта Горни Полог на един километър източно от град Гостивар в югозападното подножие на Сува гора.

Манастирската църква „Свети Атанасий“

История

Етимология

Според академик Иван Дуриданов името е от първоначалното *Бѣловишти, патроним на -ишти < -itji от фамилното име Белов, който идва от личното Бело, като съответства на сръбското селищно име Bjelovići в Босна, чешкото Bělovice, полското Bielowice.[1]

В Османската империя

В началото на XIX век Големо Турчане е смесено село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. В 1866 година е построена главната селска църква „Свети Никола“.[2] Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

„ С. Долнйо или Голѣмо Турчани – има 1 църква – св. Никола. Въ селскитѣ лозя има развалини на два стари монастири св. Атанасъ и св. Спасъ, при които селянитѣ колятъ курбанъ на лѣтни св. Атанасъ и на Спасовдень.[3] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Големо Турчане има 385 жители българи християни и 165 арнаути мохамедани.[4]

Всички християнски жители на Турчани са под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Турчане има 55 сръбски патриаршистки къщи.[5] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Tourtchani) има 440 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище с един учител и 42 ученици.[6]

При избухването на Балканската война един човек от Турчани (Големо или Мало) е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Велико Турчани е център на община в Горноположкия срез и има 107 къщи с 588 жители българи и албанци.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 2267 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 832
албанци 1418
турци 0
роми 5
власи 0
сърби 0
бошняци 1
други 11

Галерия

Изглед към селото от главния път
Главната селска църква „Свети Никола"
Апсидата на църквата „Свети Никола"
Камбанарията на църквата „Свети Никола"
Фреска над влезната врата на църквата „Свети Никола"
Църквата „Възнесение Христово" - „Свети Спас"
Общ изглед на църквата „Свети Спас"
Изглед към апсидата на църквата „Свети Спас"

Личности

Родени в Беловище
  • Страше Боев Груев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, бозаджия, IV отделение, 1 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[10]

Бележки

  1. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 179, 180.
  2. ↑ Guide for investments // Municipality of Gostivar. Посетен на 27 януари 2018.
  3. ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 65.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  5. ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  8. ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 25.
  9. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 188.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“