Стрезимир

Стрезимир
Стрезимир
— село —
Гранична застава Стрезимир
Гранична застава Стрезимир
41.8067° с. ш. 20.6191° и. д.
Стрезимир
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаГостивар
Географска областГорна Река
Надм. височина1290 m
Население0 души
Пощенски код1256
Стрезимир в Общомедия

Стрезимир (на македонска литературна норма: Стрезимир, на албански: Strazimiri) е бивше село в Северна Македония, на територията на община Гостивар.

География

Развалините на селото са разположени в областта Горна Река, в подножието на Кораб по горното течение на Радика.

История

В началото на XIX век Стрезимир подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В 1844 година Атанасий Иванов от Стрезимир подкрепя финансово издаването на „Первоначална наука за должностите на человека“.[1] Симон и Стефан Трифунови от Стрезимир в 1879 година са участници в Кресненско-Разложкото въстание в четата на Георги Пулевски.[2]

В края на XIX век Стрезимир е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Стрезорив (Strézorive) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 136 албанци православни.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Стрезимир има 180 жители арнаути християни и 56 арнаути мохамедани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Стрезимир е смесено село българи, помаци (българи мохамедани) и албанци в Реканската каза на Дебърския санджак с 20 къщи.[5]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Стрезимир има 14 сръбски къщи.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Стрезимир (Strezimir) се състои от 84 албанци.[7]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Стрезимир има 26 албански патриаршистки къщи.[8]

Личности

Исмаил Стразимири
Родени в Стрезимир
Свързани със Стрезимир
  • Дрита Аголи (1927 - 2017), албанска театрална режисьорка и актриса, по произход от Стрезимир

Бележки

  1. ↑ Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 13.
  2. ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 293.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  8. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“