Развалините на селото са разположени в областта Горна Река, в подножието на Кораб по горното течение на Радика.
История
В началото на XIX век Стрезимир подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В 1844 година Атанасий Иванов от Стрезимир подкрепя финансово издаването на „Первоначална наука за должностите на человека“.[1] Симон и Стефан Трифунови от Стрезимир в 1879 година са участници в Кресненско-Разложкото въстание в четата на Георги Пулевски.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Стрезимир е смесено село българи, помаци (българи мохамедани) и албанци в Реканската каза на Дебърския санджак с 20 къщи.[5]
↑Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 293.
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.