Анастасия (дем Зиляхово)

Вижте пояснителната страница за други значения на Анастасия.
Анастасия
Αναστασία
— село —
Гърция
41.0703° с. ш. 23.8084° и. д.
Анастасия
Централна Македония
41.0703° с. ш. 23.8084° и. д.
Анастасия
Сярско
41.0703° с. ш. 23.8084° и. д.
Анастасия
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемЗиляхово
Географска областЗъхна
Надм. височина419 m
Население362 души (2001)

Анастасѝя или Анасташа̀ (на гръцки: Αναστασία) е село в Република Гърция, дем Зиляхово, област Централна Македония с 362 жители (2001).

География

Селото е в историко-географската област Зъхна, в южното подножие на планината Сминица (Меникио). От демовия център Зиляхово (Неа Зихни) е отдалечено на около 4 километра в северна посока.

История

В селото е запазена средновековната църква „Света Анастасия Узорешителница“ (Фармаколитрия).

В Османската империя

Гръцка статистика от 1866 година показва Анастасия (Αναστασιά) като село със 125 жители гърци.[1]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Анастасия (Anastasia) живеят 90 гърци.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Анастасия (Anastasia) е посочено като село с 16 домакинства и 54 гърци.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Анасташія като село с 25 български къщи.[4] Според Георги Стрезов към 1891 Анастасия е гръцко село.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Анасташа̀ (Анастасия) брои 260 българи-християни.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Анастасия (Anastassia) има 200 гърци.[7]

В Гърция

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция.

Прекръстени с официален указ местности в община Анастасия на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Карабас баир[8] Καραμπάς Μπαϊρ Маврокефалос Μαυροκέφαλος[9] връх в Сминица на С от Анастасия (1045 m)[8]
Зъхна махала[8] Ζίχνα Μαχαλέ Ерипия Зихнис Έρείπια Ζίχνης[9] бивше село в Сминица на С от Анастасия[8]
Коджа Орман Κοτζά Όρμάν Мегало Дасос Μεγάλο Δάσος[9]
Махмут[8] Μαχμούτ Ράχη Плая Πλαγιά[9] възвишение в Сминица З от Анастасия (363 m)[8]
Цицолити[8] или Цицили Τσιτσιλή Лулудорема Λουλουδόρεμα[9] сминишка река З от Анастасия[8]

Бележки

  1. ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  2. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.
  4. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  5. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  8. ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“