Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Гидас (Γιδᾶς) е елиногласно село в Кулакийската епископия с 660 жители с гръцко съзнание. В селото работи четирикласно смесено гръцко училище с 50 ученици (45 мъже и 5 жени) и 1 учител.[6]
В Гърция
Омъжена жена от Гида в традиционна урумлъшка носия в началото на XX век
В 1912 година по време на Балканската война в Гида влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 паланката остава в Гърция. В 1953 година градчето е преименувано на Александрия.
Гара Гида в 1920 година се води отделно селище с 22 жители. По-късно е слята с града.[7]
Започвайки от североизток, за граница служи Вардар от неговото устие до вливането на Караасмак, след това новопостроеният, а не старият селски път почни наблизо до Верея (Бер) до селата Микрош и Туркохори, едното има смесено население от българи и гърци, след това, следвайки железопътната линия, стига до Няуста (Негуш), която въпреки че е български град, е на път да бъде гърцизирана, защото голяма част от жителите му говорят в семейството си гръцки. Селата Тарман и Ая Марина са български. Гръцките гранични села следователно са Плати, Палйохори, чиито жители са дошли от Кулакия, Гида, Ресна, Пископи (също известен брой български семейства), Кавашла, Ставрос, Микрос или Микровутци, Туркохори (българи и гърци), Яворница, Рупен, Няуста.[8]
“
След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Гида е смесено местно-бежанско селище с 35 бежански семейства и 134 жители бежанци.[9] В 1953 година името на паланката е сменено на Александрия.
Прекръстени с официален указ местности в дем Александрия на 31 декември 1968 година
