Рапсоманики или Рапсоманик (на гръцки : Ραψομανίκι , катаревуса Ραψομανίκιον , Рапсоманикион ) е село в Република Гърция , дем Александрия , област Централна Македония .
География
Селото е разположено на 23 m надморска височина в областта Урумлък (Румлуки), на 15 километра югозападно от Александрия (Гида) и на 15 km североизточно от Бер (Верия).[ 1]
История
В Османската империя
В XIX век Рапсоманики е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique “) в 1878 година пише, че в Рапсоманики (Rapsomaniki), Камбанийска епархия, живеят 132 гърци.[ 2] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) в 1900 година Расоманикъ (Рапсиманикъ) е село в Берска каза и в него живеят 135 гърци християни.[ 3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Росоманик Рапсиманик (Rossomanik Rapsimanik) живеят 130 гърци.[ 4]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Рапсоманики остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Рапсоманики е смесено местно-бежанско селище със 17 бежански семейства и 50 жители бежанци.[ 5]
Землището е много плодородно поради извършените в 30-те години мелиоративни дейности и селяните произвеждат основно памук и захарно цвекло.[ 1]
Година
1913
1920
1928
1940
1951
1961
1971
1981
1991
2001
2011
2021
Население
142[ 1]
131[ 1]
173[ 1]
242[ 1]
277[ 1]
285[ 1]
237[ 1]
280[ 1]
227[ 1]
206
206
166
Личности
Младотурският офицер Серафетин и четниците на Василиос Ставропулос - Продромос Скотидас (отляво на младотурския офицер) и Йоанис Симаникас (отдясно на младотурския офицер). Ставропулос като гръцки офицер не присъства на снимката, униформата му се носи от Скотидас[ 6]
Родени в Рапсоманики
Бележки
↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов . Населените места во Егеjска Македониjа . Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7 . с. 24. (на македонска литературна норма)
↑ Synvet, A . Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique . 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 143.
↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 , архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm , посетен на 30 юни 2012
↑ Συλλογή Φωτογραφιών [неработеща препратка ]
Демова единица Александрия
Съвременни селища Исторически селища
Демова единица Антигонидес
Съвременни селища Исторически селища
Демова единица Мелики
Съвременни селища Исторически селища
Демова единица Плати
Съвременни селища Исторически селища
Забележителности