Неохори (дем Александрия)

Вижте пояснителната страница за други значения на Неохори.
Неохори
Νεοχώρι
— село —
Гърция
40.665° с. ш. 22.4456° и. д.
Неохори
Централна Македония
40.665° с. ш. 22.4456° и. д.
Неохори
Берско
40.665° с. ш. 22.4456° и. д.
Неохори
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАлександрия
Географска областУрумлък
Надм. височина11 m
Население529 души (2021 г.)

Неохори (на гръцки: Νεοχώρι, Неохори, катаревуса: Νεοχώριον, Неохорион) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.

География

Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 5 километра северно от Александрия (Гида). В миналото селото е било на южния бряг на пресушеното в 30-те години на XX век Ениджевардарско езеро.[1]

История

В Османската империя

Селяни в Нихор, османска пощенска картичка

В XIX век Неохори е гръцко село в Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Нихори (Nïkhori), Камбанийска епархия, живеят 240 гърци.[2] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Нихор живеят 250, а в Неохори - 350 гърци християни.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нихор (Nihor) живеят 250 гърци.[4]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Неохори (Νεοχώρι) е елиногласно село в Кулакийската епископия с 254 жители с гръцко съзнание. В селото работи начално гръцко смесено училище с 24 ученици и 1 учител.[5]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Неохори остава в Гърция.

В 20-те години в селото са заселени малко гърци бежанци, които в 1928 година са само 2 души.[1]

Населението произвежда предимно памук и пшеница.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 274[1] 259[1] 277[1] 428[1] 633[1] 653[1] 585[1] 710[1] 759[1] 604 536 529

Бележки

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 20. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  4. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 220 – 221. (на френски)
  5. ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“