Република Турция е разделена на 81 вилаета (на турски: iller, ед. ч. – il), управлявани от назначен валия (на турски: vali). Всеки от вилаетите се състои от няколко околии (ilçeler, ед. ч. – ilçe). Административният център на вилаета формира централна околия (merkez ilçe), начело на централната околия стои заместник-валията на вилаета, всички останали околии във вилаета си имат собствени каймаками (околийски управители), назначавани от валията и правителството. По данни от 2007 г. Турция е разделена на 923 околии.
Обикновено всяка околия се състои от една община (на турски: belediye, беледийе), чийто кмет се избира в преки избори от населението. Когато една околия е прекалено голяма по територия, население или по други причини, се обособява повече от една община (на турски: belde, белде). Разликата между двата вида общини е, че вторите са в по-гъсто населените вилаети и в районите на големите градове и тази им близост е причината да не бъдат обособени в отделни околии.
18. Артвин – Източна Турция, излаз на Черно море, граничи с Армения.
3. Беломорски регион
Беломорския регион се разпростира от брега на Бяло море до вътрешните части на Западен Анадол. Има значителни различия между крайбрежните територии и тези във вътрешността, както по отношение на географските характеристики, така и в икономически и социален аспект. Като цяло, планините в района са разположени перпендикулярно на морето, а равнините се простират от изток на запад. В региона има 8 провинции:
Средиземноморският регион, намиращ се в Южна Турция по протежение на Средиземно море с ширина варираща от 120 – 180 км. Той е с полупланински и планински релеф. Основната линия на района се определя от планинските вериги Торос и Аманос. Тук са разположени и низините на Анталия и Чукурова, и богатите алувиални низини по делтите на реките Сейхан и Джейжан. Много малки, богати на алувиални почви низини по долините на реките Даламан и Ешен са Финикия, Серик, Манавгат, Алания и др. В региона има 8 провинции:
Регионът Централ Анадол е разположен точно в средата на Турция и изглежда по-равнинен в сравнение с другите. Известна е като „житницата“ на страната. Голяма част от района е с надморска височина от 1000 м. Найниските места са около Сакария и долината на река Къзълрмак около 700 м. В южата част на района са разположени в посока североизток-югозапад планини с вулкански произход – Хасанда, Караджада, Карадаа, Ерджиес и Мелендис. Платата се най-много в този район, а именно Хаймана, Джиханбейли, Обрук и Бозок. Областта около езерото Туз е най-големият затворен басейн. Тук са разположени и едни от най-широките низини – Коня – най-голямата в Турция, следавни от низината Аксарай и Горносакарската, а по-малки са Ескишехирската, Анкарската, Кайсерската и Девели. В региона има 13 провинции:
Регионът Източен Анадол е най-големият по територия и надморска височина в цяла Турция. Около 3/4 от него се намира на височина от 1500 до 2000 м. Тази част се състои, както от самостоятелни планини, така и от цели планински вериги, с големи плата и низини. В тази част има голям брой затихнали вулкани Аръ, Субхан, Немрут и Тендурек. Наред с високопланинския релеф, в района се простират няколко низини Ерзинджан, Терджан, Ерзурум, Ъдър – с най-ниската надморска височина 800 м, Елбистан, Малатя, Елазъ, Бингьол и Муш, а Юксекова и Башкале са низини с най-високата надморска височина над 2000 м. В този района е разположени разломна линия и е найземетръсната зона в Турция. По течението на река Ефрат и притоците £ са разположени ниски и високи плата като Узуняйла, Ерзурум-Карс
Районът на Югоизточен Анадол е разделена на две части от вулканския конус на Караджадаа на Диджле на изток и Средното поречие на р. Ефрат на запад. На север е разположен делът на югоизточните Тороски планини. Районът е покрит от плата и низини, забележителни с еднообразността в пейзажа си. Низината на Кахраманмараш-Хатай и платото на Газиантеп.
Данните за населението по вилаети са от преброяването през 2000 година.
Вилаетите са подредени в таблицата по азбучен ред (на турската азбука). Подреждането на вилаетите след Зонгулдак е съобразено с техния МПС-код, а не по азбучен ред, тъй като са създадени в по-ново време.
.svg)