Иран е разделен административно на 31 провинции. На персийски тази основна териториална единица се нарича остан (на персийски: استان). Останите се различават значително както по площ, така и по брой на население. Всеки остан се управлява от губернатор (на персийски: استاندار – остандар), назначен от министъра на вътрешните работи. Администрацията на остана се нарича остандарѝ. Останите имат административен център, който обикновено е най-големият и икономически най-развитият град.
Останите са разделени на шахрестани (на персийски: شهرستان), един от които се определя като централен за съответния остан. Управителят на шахрестана се назначава от остандар и се нарича фармандар (на персийски: فرماندار). Управителното тяло на шахрестан се нарича фармандарѝ и се намира в централния град на шахрестана. Наименованието на шахрестана съвпада с това на неговия централен град. Централният град на централния шахрестан е и административен център на съответния остан. Всеки шахрестан се дели на административно-териториални единици, наречени бахши. Един бахш (на персийски: بخش) включва градове и дехестани. Административният орган на управление, наречен бахшдари, се намира в централния град на бахш. Управителят на бахш се нарича бахшдар (на персийски: بخشدار) и е подчинен на фармандар. Дехестан е административно обединение на група села, които имат общо местно управление (дехдари) и управител дехдар (на персийски: دهدار).
Илюстрираща схема
Административното деление на провинциите е илюстрирано в таблицата. Като пример се разглежда провинция, която е разделена на два шахрестана. Шахрестан 1 е разделен на 3 бахша: централен, бахш 1 и бахш 2. Централният бахш включва два града и един дехестан (Дех 1). Единият от градовете е административният център на провинцията. Дехестанът на централния бахш обединява 4 села (С1, С2, С3, С4). Бахш 1 включва един град и един дехестан (Дех 2), който обединява две села (С5 и С6). Бахш 2 съдържа само един дехестан (Дех 3). Шахрестан 2 е пример за минимален шахрестан, който има само един град. Този град заедно с прилежащите му територии формира един бахш, който по естествен начин е централен.
Провинция (остан)
Шахрестан
Бахш
Град/ Дех
Села
Провинция
Шахрестан 1
Централен
Град 1(ц)
Град 2
Дех 1
С1, С2, С3, С4
Бахш 1
Град 3
Дех 2
С5, С6
Бахш 2
Дех 3
С7, С8, с9
Шахрестан 2
Централен
Град 4
История
Административното деление на Иран се променя значително през годините. През 1907 г. е приет закон за териториалното структуриране на страната, според който се създават 14 административно-териториални единици: 10 велайата и 4 големи области, наречени айалати – Азербайджан, Хорасан, Фарс, Керман и Белуджистан. През 1937 г. се въвежда ново административно деление на страната, според което Иран е разделен на 10 остана и 49 шахрестана. С времето броят на останите се променя. До 1950 г. те са 12, през периода 1950 – 1960 г. броят им намалява на 10, към средата на 1970-те те стават 23. След Ислямската революция в Иран се формират нови остани. През 1986 г. от остан Маркази се отделя остан Техеран, през 1993 г. от териториите в Източен Азербайджан се формира остан Ардебил, през 1994 г. градът Казвин преминава от остан Занджан към остан Техеран, но 2 години по-късно той се отделя и става ценътр на едноименен остан. През 1995 г. се формира остан Кум, бивш шахрестан на остан Техеран. През 1997 г. от Мазендаран се отделя Голестан, а през 2004 г. Хорасан се разделя на 3 остана: Северен Хорасан, Разави Хорасан и Южен Хорасан. Най-новият 31-вия остан Алборз се образува през 2010 г., като за целта се обособява част от територията на остан Техеран.[1]
През годините се променят не само разпределението и броят на останите, но и техните имена. Така остан Керманшах през 1979 г. се преименува в Бахтаран, но отново си връща името през 1995 г. През 1986 г. наименованието на остана Балучестан и Систан се променя на Систан и Балучестан. [1]
Списък на провинциите
Данните за площта и броя на населението са от националното преброяване през 2011 г., публикувани от Статистическия Център на Иран. [2]