От 1 януари 2004 г. административно Франция е разделена на европейска или още континентална част на страната (метрополия Франция) и отвъдморски територии, включващи региони, всеки от които се подразделя на департаменти.

Европейската част на Франция е разделена на следните региони:

• 13 региона (точното име изпололзвано за о. Корсика е „териториална общност“ (на фр. collectivité territoriale), а не регион). Състоят се от 101 департамента (départements), като 96 от тях се намират в европейската част на страната, а останалите 5 в задморските територии.
  • Департаментите се състоят от 342 окръга (arrondissements).
  • Окръзите се състоят от 2054 кантона (cantons).
  • Кантоните се състоят от 35 498 общини (communes)^[1].

Три от общините (Париж, Марсилия и Лион) са разделени на 45 общински окръзи (arrondissements municipaux). От 1 януари 2005 г. паралелно е въведено и вътрешнообщинско групиране. То се състои от 2510 вътрешнообщински структури, обединяващи 32 223 общини (88,1% от общините в европейската част на страната), с население 50,9 милиона жители (84,3% от населението на европейската част на страната): 14 общински окръзи, 156 квартални общини, 2334 обединени общини и 6 общински синдиката на новите квартали.

 Основна статия: Отвъдморски територии на Франция

Отвъдморските територии на Франция са разделени на следните региони:

• 5 отвъдморски региона – Гваделупа, Френска Гвиана, Майот, Мартиника и Реюнион. Имат същият статут както регионите в метрополията. Всеки от отвъдморските региони се подразделя на отвъдморски департаменти със същия статут както департаментите в метрополията. Състоят се от 5 департамента.
  • 5 департамента – Гваделупа, Френска Гвиана, Майот, Мартиника и Реюнион. Състоят се от 12 окръга.
  • 12 окръга. Състоят се от 59 кантона.
  • 59 кантона. Състоят се от 129 общини. Някои от кантоните всъщност отговарят административно на общините в метрополията.

От 1 януари 2005 г. паралелно е въведено и вътрешнообщинско групиране. То се състои от 15 вътрешнообщински структури, обединяващи 88 общини (77,2% от общините в задморските територии), с население 1,35 милиона жителие (78,7% от населението на задморските територии): 9 обединени общини и 6 квартални общини.

• 5 отвъдморски общности (collectivités d'outre-mer) – Сен Пиер и Микелон, Уолис и Футуна, Сен Мартен, Сен Бартелми и Френска Полинезия.
  • Сен Пиер и Микелон се подразделя на 2 общини и няма окръзи и кантони.
  • Уолис и Футуна се подразделя на три окръга, които всъщност съвпадат с трите традиционни кралства – Увеа, Сигаве и Ало. Франция признава властта на стоящите начело племенни крале.
  • Сен Мартен – от 22 февруари 2007 г.
  • Сен Бартелми – от 22 февруари 2007 г.
  • Френска Полинезия е разделена на 5 административни територии, състоящи се от 48 общини.
• 1 отвъдморско владение – Нова Каледония. Нова Каледония е раздепена на 3 провинции, състоящи се от 33 общини.

• 1 отвъдморска територия (territoire d'outre-mer) – Френски южни и антарктически територии. Разделени са на 5 окръга:

1. О-ви Кергелен
2. О-ви Крозе
3. О-ви Амстердам и Сен Пол
4. Земя Адели. Френският суверинитет над Земя Адели е суспендиран след подписването на Антарктическия договор от 1959 г.
5. Разпръснатите острови: група от острови в Индийския океан – Европа, Глориосо, Хуан де Нова, Тромелин и Басас да Индия. Нямат постоянно население и се управляват от префекта на Реюнион.

• 1 остров в Тихия океан – Клипертон. Необитаем остров, който се намира близо до мексиканското крайбрежие и се управлява от върховния комисар за Френска Полинезия.

До началото на Френската революция през 4 март 1790 г. Кралство Франция административно е разделено на провинции. След Революцията старото административно деление е премахнато и страната е разделена на департаменти. Промяната е наложена с цел изкореняването на лоялността към местната аристокрация, утвърждаването на централната власт, въвеждането на по-рационална административна система, заличаването на културните разлики между различните провинции и създаването на хомогенна нация.

Имената на старите провинции все още се използват в географията за обозначаването на отделни географски райони във Франция. Някои от днешните административни единици използват същите предреволюционни имена.

Европейската част на Франция и френските отвъдморски региони са част от Европейския съюз, като петте отвъдморски региона и отвъдморската общност Сен Мартен се считат за най-отдалечени региони на ЕС.

Останалите територии на Франция не са част от Европейския съюз, въпреки че техните жители, които притежават френско гражданство, гласуват в изборите за Европейски парламент. Някои от договорите, свързани с Европейския съюз, могат да се прилагат на тяхна територия (например Евратом или еврото, което се използва в Сен Пиер и Микелон).

п б р Административно деление на Европа по страни Австрия Азербайджан Албания Андора Армения Беларус Белгия Босна и Херцеговина България Ватикана Великобритания Германия Грузия Гърция Дания Естония Ирландия Исландия Испания Италия Казахстан Косово Латвия Литва Лихтенщайн Люксембург Малта Молдова Монако Нидерландия Норвегия Полша Португалия Румъния Русия Сан Марино Северна Македония Словакия Словения Сърбия Турция Украйна Унгария Финландия Франция Хърватия Черна гора Чехия Швейцария Швеция