Силовата установка на кораба е от две парни турбини на „Парсънс“, разчитани на сумарна мощност от 13 500 к.с. (10,1 KW) и максимална скорост 24 възела (44 km/h). Той надскача проектната скорост, развивайки на изпитанията скорост от 25,2 възела, при мощност 21 670 к.с. На крайцерите от типа „Кьонигсберг“ има 11 тънкотръбни котли, военноморски тип, димът им се отвежда от три комина[2].
Бронирана палуба е главната защита на крайцерите. Хоризонталния участък от палубата е с дебелина 20 – 30 mm, а скосовете към борда – 45 – 80 mm. Палубата се спуска към носа и кърмата на крайцера. Бойната рубка е защитена в стените от Круповска броня дебела 100 mm и стоманена 20 mm на покрива. Щитовете на оръдията на главния калибър са дебели 50 mm[2].
История на службата
Stettin (център), заедно с Bremen (вляво) и Moltke (вдясно) в Хемптън Роудс, САЩ.
След приемането си във флота „Щетин“ е зачислен към „Флота на откритото море“ (lang|de|Hochseeflotte) и служи в Германски води. В началото на 1912 г. прави посещение на добра воля в САЩ, заедно с SMS Moltke и крайцера „Бремен“.
През 1917 г. „Щетин“ е изтеглен от активна бойна служба и превърнат в учебен кораб за екипажи на подводници. След края на войната е изваден от списъците на флота през 1919 г. и предаден като репарация на Великобритания, която продава кораба в Копенхаген за скрап през 1921 г.
Коментари
↑Всички данни са към момента на влизането в строй.
↑Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
↑Според немската класификация те се обозначават като малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer).
↑Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/40 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/40 означава, че дължината на оръдието съставлява 40 негови калибра (105 × 40).
.svg){kind=small}