Кьолн (лек крайцер, 1916)

„Кьолн“
SMS Cöln
Лекият крайцер „Кьолн“
Флаг Германия
Клас и типЛек крайцер от типа „Кьолн II“
ПроизводителBlohm & Voss в Хамбург, Германска империя
Служба
Заложен1915 г.
Спуснат на вода5 октомври 1916 г.
Влиза в строй17 януари 1918 г.
Потъналпотопен на
21 юни 1919 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост5620 t (нормална);
7486 t (пълна)
Дължина155,5 m
Дължина по водолинията
149,8 m
Ширина14,2 m
Газене5,96 m
Броняпояс: 60 mm;
палуба: 40 – 20 mm
(40 – 60 mm скосове);
гласис: 100 mm;
щитове ГК: 50 mm;
бойна рубка: 100 mm
Задвижване2 парни турбини „военноморски тип“;
14 водотръбни котли „военноморски тип“
Мощност31 000 к.с. (22,8 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост27,5 възела
(50,9 km/h)
Далечина на
плаване		6000 морски мили на 12 възела ход;
Запас гориво: 1100 t въглища и 1050 t нефт
Екипаж560 души
Кръстен в чест наград Кьолн
Въоръжение
Артилерия8x1 150 mm;
Зенитна артилерия3x1 88 mm
Минноторпедно
въоръжение		4x1 600 mm ТА;200 морски мини[1][~ 1]
„Кьолн“ в Общомедия

Кьолн (на немски: SMS Cöln[~ 2]) е леки крайцери[~ 3] на Императорските военноморски сили от времето на Първата световна война. Главен кораб на едноименния тип крайцери.

Крайцерът „Кьолн“ е заложен в корабостроителницата на „Blohm & Voss“ в град Хамбург през 1915 г. Спуснат е на вода на 5 октомври 1916 г. На 17 януари 1918 г. е въведен в експлоатация.

Конструкция

Технически характеристики

Дължината на крайцера съставлява 156 метра; ширината е 14,5 метра; газене: 6,4 метра. Водоизместимост 5600 тона. Максимална скорост 27,5 възела.

Екипаж: 560 души.

Въоръжение

Главният калибър се състои от осем скорострелни 15 cm SK L/45[~ 4] оръдия в единични установки. Две от тях са редом отпред на бака, две са на кърмата, линейно-терасовидно, и четири по всяка страна в средната част на кораба. Оръдията имат максимална далечина на стрелбата до 17 600 m[2]. Боекомплектът им съставлява 1040 изстрела или 130 снаряда на ствол. Зенитното въоръжение на кораба първоначално се състои от три 8,8 cm SK L/45 зенитни оръдия. Крайцерът има и четири 60 cm надводни торпедни апарата, с общ запас от осем торпеда. Освен това може да носи до 200 мини за поставяне на заграждения[3].

Съдба

В средата на май 1918 г. крайцерът „Кьолн“ е причислен към 2-ра разузнавателна група на германския императорски флот. Според условията на завършващото Първата световна война примирие, сключено на 11 ноември 1918 г. между Германия и страните от Антантата, немският Флот на откритото море, към който се числи и крайцерът „Кьолн“, подлежи на интерниране. Германските кораби са конвоирани на главната база на британските Кралски ВМС Скапа Флоу на островите Оркни. На 21 юни 1919 г. контраадмирал фон Ройтер заповядва на екипажите да потопят корабите, за да не попаднат в ръцете на англичаните. От 1981 г. потопеният крайцер „Кьолн“ се явява собственост на Оркнейските острови за дайвинг туризъм.[4]

Командири на кораба

Коментари

  1. ↑ Всички данни са към момента на влизането в строй.
  2. ↑ Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  3. ↑ Според немската класификация те се обозначават като малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer).
  4. ↑ Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/45 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/45 означава, че дължината на оръдието съставлява 45 негови калибра (150 × 45).

Източници

  1. ↑ Gröner_1_1982 143, с. 2.
  2. ↑ 15cm SK L/45
  3. ↑ Gröner_1_1982 144, с. 2.
  4. ↑ Deutsche-schutzgebiete

Литература

  • Вильсон Х. Линкоры в бою. 1914 – 1918. – М., ЭКСМО, 2002.
  • Больных А. На океанских просторах. – М.: АСТ, 2000.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Cöln (1916) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

с курсив са показани недостроените