6 февруари 1960 г. разоръжен и преформиран на плаваща казарма.
12 април 1963 г. – изключен от списъците на флота.
29 октомври 1963 г. – разформирован.
През 1964 г. е частично разкомплектован за скрап в базата на „Главвторчермета“ в гр. Мурманск.
Корпусът без горнатапалуба и надстройките е поставен на плитчина на границата на литорала в селището Минкино на Колския залив срещу Зеления нос и става основа за насипната част на бреговата линия. На този насип са построени складовете и базата на Морската арктическа геологоразузнавателна експедиция и БТО на риболовния колхоз „Ударник“. Към самия корпус на крайцера, частично засипан, са пришвартовани двата плаващи причала на МАГЕ.[2]
Командири
12.1946 – 01.1949 Древницкий, Василий Мартинович ИД (помощник) на командира[3] бивш командир на крайцера „Красний Кавказ“
1952 – 1956 – капитан 1-ви ранг Бабий, Виктор Степанович
1956 – 1957 – капитан 1-ви ранг Федоров, Сергей Михайлович
Произшествия
1 октомври 1949 г. при престой на котва на талинския външен рейд на разстояние 1,3 мили (около 2,5 км) от брега, след завръщане от поредното излизане в морето Н. Й. Мещерский, при състояние на морето 3 бала и вятър 4 бала, разрешава уволнение от кораба на 15% екипаж в Талин. Без да получи положителен отговор от Отдела по спомагателните съдове и заливи на 8-и ВМФ и щаба на флота на запитването си за предоставяне на буксир за превоза към брега, уволняемите (около 100 души) са изпратени след 19 ч. на два рейса с 16-веселния моторен баркас на крайцера. Във връзка с последващото влошаване на времето щабът на 8-и ВМФ забранява уволнението на екипажи от корабите, намиращи се на рейда. Обаче това разпореждане се получава от командира на крайцера едва в 20:30, вече след потеглянето на баркаса за втория му рейс.
В 22:30 от кораба отплава баркасът, за да върне уволенените, за старши на които е назначен артилеристът (командир на кула) лейтенант К. И. Лейбман. След час, когато болшинството от уволнените са се събрали на брега при Купеческия залив в очакване на заминаването си, а щабът отново отказващ да предостави буксир, К. И. Лейбман, без да има морска практика, взема, в отсъствие на старшината на баркаса, управлението му, допускайки неправилно разположение на хората и без да вземе надлежните предохранителни мерки.
В условията на свежо време (вятър 7 бала) при излизането от Купеческия залив претовареният с хора баркас е захлупен от вълна, а стоящите на рейда кораби и плавателни средства от залива не успяват своевременно да окажат помощ. Загиват 56 души: 54 члена на екипажа, включая самия Лейбман, и двама работника от завода „С. Орджоникидзе“ (КСЗ № 189). Спасяват се само три матроса, които са отнесени от вълните и вятъра към борда на танкера „Ковжа“.
26 март 1952 г. при завръщането от морето към Колския залив кърмовата част на крайцера „Чапаев“, поради неправилните действия на неговия командир, капитан 1 ранг А. П. Подруцки е ударена от плаващия в съседство за отработване на бойна задача (то е прекратено поради рязкото влошаване на времето) от есминец „Ответствений“. В резултат на сблъсъка крайцерът се оказва с разрушен ахтерпик и загиват двама старшини. Есминецът е с повреден носов край до шпила.
30 май 1959 г. „Чапаев“ плавайки в Атлантическия океан в района на Фарьорските острови попада в силен щорм, който причинява на кораба сериозни повреди (разрушени са вълнореза, козирките на вентилацията и прочее, но най-главното е, че се образува цепнатина в палубата по мидъла). В резултат на това походът е прекратен, а самият кораб е изпратен за провеждане на авариен ремонт в Кронщат.
.svg){kind=small}
