Попов е един от най-плодотворните и талантливи български богослови-миряни. Автор е на три учебника но Свето писание за севинариите. Участва активно във Върховната богословска комисия на Светия синод по преглеждане на българския превод на Библията. Активно участва и при подготвянето и издаването от Синода на поредица богослужебни книги: Служебник, Напрестолно Евангелие, Апостол, Каноник, Цветослов, Часослов, Катавасийник и Парамийник. Превежда, съставя и редактира „Жития на светиите“, издадена в 1930 година, „Проповедническа енциклопедия“ на Григорий Дяченко, издаденав 1929 година, „Граматика на гръцкия библейски език“, издадена в 1929 година и други. Автор е и над 20 брошурки с църковно и нравствено съдържание. След пенсионирането си три пъти е редактор на „Църковен вестник“.[2]