PROFILPELAJAR.COM

Софийска духовна семинария
„Св. Йоан Рилски“
	Софийска духовна семинария; „Св. Йоан Рилски“
Информация
Седалище	София
Основаване	1903 година
Основател	Българска екзархия
Вид	семинария
Навигация
	Местоположение в София
Сайт	sofia-seminaria.org
	Софийска духовна семинария; „Св. Йоан Рилски“ в Общомедия

Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“^[1] в София е основната семинария на Българската православна църква.

Тя е приемник на предишата Самоковска духовна семинария, основана през 1876 г. от волни пожертвования, допълнение с фонда, завещан на родния му град от митрополит Авксентий Велешки. По-късно учебното заведение се мести в София.

История

През 1902 г. е положен първият камък за построяването на самостоятелна сграда на семинарията в София от княз Фердинанд I. Тя е изградена в Лозенец по проект на Фридрих Грюнангер и е завършена през 1905 година. На 20 януари 1903 г. започват редовните занимания на семинарията. Курсът на обучение бил шестгодишен, след което завършилите получавали свидетелство за зрялост, давало им правото да продължат обучението си във висшите училища или да бъдат ръкоположени за свещеници.

По време на Балканската и Първата световна война пансионът на семинарията е използван за военна болница. По време на земеделския режим (1920 – 23), сградите са използвани и от новооткрития Агрономически факултет на СУ. В края на Втората световна война сградите се използват за щаб на Червената армия, а след края на войната – до 1950 г., от Съюза за българо-съветска дружба.

На 20 септември 1950 семинарията е преместена в Черепиш, близо до Черепишкия манастир, а сградата е дадена за Дворец на пионерите. Сградата е върната на Семинарията след Министерско постановление през 1990 година.

Ректори

№	Име	Период	Забележка
1.	Йоаким Бакалов	1903 – 1904
2.	Архимандрит Климент Шивачев	1904 – 1906	впоследствие врачански митрополит
3.	Епископ Неофит Велички	1906 – 1912	впоследствие видински митрополит
4.	Архимандрит Макарий Стамов	1912 – 1916	впоследствие неврокопски митрополит
5.	Йоаким Бакалов	1916 – 1917	-
6.	Епископ Павел Драговитийски	1917 – 1923	впоследствие старозагорски митрополит
7.	Митрополит Климент Врачански	март – август 1923	-
8.	Епископ Михаил Велички	1923 – 1926	впоследствие доростолски и червенски митрополит
9.	Епископ Борис Стобийски	1926 – 1931	впоследствие неврокопски митрополит
10.	Епископ Антим Траянополски	1931 – 1936	впоследствие ловчански митрополит
11.	Епископ Евлогий Смоленски	1936 – 1938	впоследствие сливенски митрополит
12.	Епископ Харитон Драговитийски	1938 – 1941
13.	Архимандрит Николай Кожухаров	1941 – 1944	впоследствие макариополски епископ
14.	Атанас Караянев	1944 – 1946	-
15.	Епископ Тихон Смоленски	1946 – 1971	-
16.	Епископ Герасим Браницки	1971 – 1986	-
17.	Архимандрит Йоан Стойков	1986 – 1987
18.	Протопрезвитер Николай Шиваров	1987 – 1988	-
19.	Епископ Игнатий Знеполски	1988 – 1990	впоследствие плевенски митрополит
20.	Епископ Григорий Константийски	1990 – 1994	впоследствие великотърновски митрополит
21.	Епископ Игнатий Знеполски	1994	впоследствие плевенски митрополит
22.	Архимандрит Серафим Геновски	1994 – 1996
23.	Епископ Сионий Велички	1996 – 2009	впоследствие игумен на Троянския и Бачковския манастир
24.	Архимандрит Сергий Шапков	2009 – 2010
25.	ставрофорен иконом Захарий Дечев	2010 – 2011
26.	Димитър Костадинов	2011 – 2017
27.	Епископ Пахомий Браницки	2017 – 2024	впоследствие първи викарий на Софийския митрополит
28.	Епископ Мелетий Знеполски	2024 –