Хилендарски манастир Μονή Χιλανδαρίου
Общ изглед
Местоположение в Света гора40.339861, 24.120917
Вид на храма	православен манастир
Страна	Гърция
Населено място	Света гора
Религия	Сръбска православна църква
Вероизповедание	Вселенска патриаршия
Епархия	ставропигиален
Изграждане	X век
Статут	паметник на ЮНЕСКО
Състояние	действащ мъжки манастир игумен Методий Маркович
Сайт	www.hilandar.org
Хилендарски манастир в Общомедия

Хилендарският манастир или Хилендар (на сръбски: Хиландар; на гръцки: Μονή Χιλανδαρίου) е сръбски православен манастир в Атон, Гърция. Той стои на четвърто място в йерархията на светогорските манастири. Включен е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Стари извори споменават за манастира още през X век, като го свързват с монаха светогорец Георгиу Хилендариус, когото считат за негов основател и първи ктитор. Два века след това манастирът е обновен като обител от великия жупан Стефан Неманя (1159 – 1195 г.). Той идва в Света гора и през 1191 г. приема монашеството под името Сава. По-късно тук дошъл и неговият баща, който също се замонашил – под името Симеон. Двамата построяват седем параклиса, а с помощта на император Алексий III Ангел, техен роднина, който им издал хрисовул, основават на мястото на запустелия стар манастир „Хилендар“ обновена обител под същото име.

Наред със Зографския манастир и „Хилендар“ е тясно свързан с българската история. При падането на българските и сръбски земи под османска власт голям брой български монаси се заселват в него. През XVIII век той е щедро даряван от български търговци като хаджи Вълчо и др. След закриването на Печката патриаршия (1767) манастирът става почти изцяло български в продължение на повече от век. По тази причина Хилендар е средище на българското Възраждане. Много видни българи от това време го посещават или обитават: Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и други. Отец Паисий пише там своята История славянобългарска.

На Великден 1896 г. крал Александър Обренович посещава Хилендар. След като неговото правителство приема да изплати значителните дългове на манастира, през 1900 г. той се връща в сръбски ръце.^[1]

• 1938 – 1963 Михаил Матич
• 1963 – 1990 Никанор Савич.
• 1990 – 1992 Паисий Танасиевич.
• 1992 – 2010 Моисей Жаркович.
• 2010 – днес Методий Маркович.

В манастирската библиотека се пазят над 6000 ръкописа и повече от 30 000 старопечатни книги. Цялото манастирско богатство е обнародвано и периодично се издава специален сборник за изследване на старините му.

Сред множеството икони е запазена и една златна мозаична икона с лика на Света Богородица, която се счита за една от най-ценните в монашеската република.

На Хилендарския манастир е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

• Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора – Атон. Изд. Български художник, София, 1987
• Кирил Михайлович. Краткое описание святыя и преславныя лавры царския Хиландара. Буда, 1814.
• Богдановић, Д. Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара. Београд, 1978
• Живојновић, М. Историја Хиландара: Од основања манастира 1198. до 1335. године. Београд, 1998
• Ћоровић, Вл. Света Гора и Хиландар до шеснаестог века. Београд, 1985
• Фотић, А. Света Гора и Хиландар у Османском царству XV–XVII век. Београд, 2000
• Медаковић, Д. Манастир Хиландар у XVIII веку. – Хиландарски зборник, 3, 1974, 7 – 70
• Радић, Р. Хиландар у државној политици краљевине Србије и Југославије 1896 – 1970. Београд, 1998
• Суботић, Г. (ред.) Манастир Хиландар. Београд, 2008
• Петковић, Ср. Хиландар. 3. изд. Београд, 2008
• Турилов, А. А. Рассказы о чудотворных иконах монастыря Хиландарь в русской записи XVI в. – В: Турилов, А. А. От Кирилла Философа до Константина Костенецкого и Василия Софиянина: история и культура славян IX-XVII вв. Москва, 2011, 237 – 288
• Димитриjе Богданович, Деjан Медакович. Хиландар. Београд, 1978.

п б р Света гора Манастири Велика лавра • Ватопед • Ивирон • Хилендар • Дионисиат • Кутлумуш • „Пантократор“ • Ксиропотам • Зограф • Дохиар • Каракал • Филотей • Симонопетра • „Свети Павел“ • Ставроникита • Ксенофонт • Григориат • Есфигмен • „Свети Пантелеймон“ • Констамонит Скитове Румънски скит „Свети Йоан Предтеча“ • „Света Анна“ • „Мала Света Анна“ • Кавсокаливия • Катунакия • Карулия • „Свети Андрей“ • „Свети Василий“ • „Свети Димитър“ • Иверски скит „Свети Йоан Предтеча“ • „Свети Пантелеймон“ • „Свети Илия“ • Нов скит • Лакоскит • „Благовещение Богородично“ • „Света Богородица Ксилургу“ • Стар Русик • Нова Тиваида • Крумица Селища Дафни • Карея Други Албанска кула • Зографска пристанищна кула;• Милопотам („Свети Евстатий“) • Милутинова кула „Свети Николай“ Зигу Дафни Карея Урануполи Велика Лавра Ватопед Ивирон Хилендар Дионисиат Кутлумуш „Пантократор“ Ксиропотам Зограф Дохиар Каракал Филотей Симонопетра „Свети Павел“ Ставроникита Ксенофонт Григориат Есфигмен „Свети Пантелеймон“ Констамонит „Свети Йоан Предтеча“ „Света Анна“ „Мала Света Анна“ Кавсокаливия Катунакия Карулия „Свети Андрей“ „Свети Димитър“ „Свети Йоан Предтеча“ „Свети Пантелеймон“ „Свети Илия“ Нов скит Лакоскит „Благовещение Богородично“ „Света Богородица Ксилургу“ Стар Русик Нова Тиваида Крумица „Свети Василий“ Милутинова кула Албанска кула Зографска пристанищна кула Легенда: – манастири на Света гора, - скитове на Света гора, - селища на Света гора, - други, - обекти извън Света гора

Портал „Македония“