Първите сведения за реката идват от тунгуски народи в началото на XVII век. През 1610 г. за пръв път проникват търговци в реката от морето. През 1625 г. е създадено първото руско селище. Оттогава реката става важен път за придвижването на руснаците в Северен Сибир. През 1643 г. руският търговец на кожи Василий Сичов достига до горното течение на река Хета и се спуска по нея и по Хатанга до устието на последната. През 1934 г. е открита хидрометеорологическа станция при село Хатанга.[2]
Географска характеристика
Извор, течение, устие
Река Хатанга се образува от сливането на реките Хета (604 km, лява съставяща) и Котуй (1409 km, дясна съставяща), на 1 m н.в., при село Крести в Таймирски (Долгано-Ненецки) автономен окръг, Красноярски край. По цялото си протежение Хатанга тече в североизточна посока, в централната част на Северосибирската низина през гористи и тундрови райони в широка (до 5 – 10 km) долина, с двустранна заливна тераса до 1 km, в която реката се разделя на ръкави, между които се образуват дълги и тесни острови.[2] Влива се в югозападната част на големия Хатангски залив на море Лаптеви.
Водният режим на реката се характеризира с пролетно-лятно пълноводие, когато реката все още е замръзнала. Пълноводието е от края на май до август, като максимумът е през средата юни, когато все още плават ледове по реката. Нивото на водата годишно варира до 8,5 m. През есента се наблюдава рязък спад в нивото и дебита на водата. Средният годишен отток на реката при село Хатанга е 2370 m3/s, а при устието е 3320 m3/s (максимален 18300 m3/s). Годишният обем на речния отток е 105 km3. Средната мътност на водата обикновено е по-малко от 55 g/m3. Наносите при село Хатанга обикновено са около 5,2 милиона тона годишно.[2] Гъстота на речната мрежа 0,45 km/km2. Замръзва в края на септември или първата половина на октомври, а се размразява в първата половина на юни[3], като дебелината на леда достига до 1,5 – 2 m[2].
Средномесечен отток за 32-годишни наблюдения (в m3/s) на река Хатанга при село Хатанга:[3]
Селища
По брега на реката са разположени четири: Крести, Хатанга (основано през 1625 г.), Жданиха и Новорибная.[2]
Стопанско значение
В басейна на реката се намират залежи на нефт, газ и въглища. Развит е риболовът (рипус, омул и др.) и еленовъдството. Реката е плавателна по цялото си протежение до сливането на Хета и Котуй. Навигацията е възможна в продължение на около три месеца. Важно пристанище е село Хатанга, до което достигат и морски кораби.[2]
В басейна на реката се намира кратерът Попигай, за когото се предполага, че е огромно находище на диаманти. В долното течение на реката се намира Таймирския резерват.[2]
