Той е най-възрастният син на херцог Теобалд II († 13 май 1312) и Изабела де Румини (* 1263, † 1326).
През октомври 1314 във Франкфурт или Бон при двойния избор на наследника на Хайнрих VII, той е на страната на своя зет, Фридрих Красивия (от Хабсбургите). В битката при Мюлдорф (28 септември 1322) той е на страната на победените и попада, както неговия зет, в плен.
Чрез помощта на френския крал Шарл IV той бързо е освободен при условие да не се меси в политиката на Франция. Това засилва връзката на Лотарингия с Франция.
През 1324 г. Фридрих IV участва във френския поход против англичаните в Гиен под командването на Шарл Валоа. От 1324 до 1326 г. той участва във войната против четиримата господари против град Мец. През 1328 г., след смъртта на Шарл IV, той е на страната на Филип от Валоа, който като Филип VI става крал на Франция.
Рудолф (Раул) († 1346), херцог на Лотарингия; ∞ I. Алиенор от Бар († 1333), дъщеря на Едуард I († 1336), граф на Бар и Мусон (Дом Скарпон); ∞ II. Мари дьо Шатильон, наричана Мари дьо Блоа († 1363), регентка на Лотарингия 1346, дъщеря на Гуй I дьо Шатийон, граф на Блоа и граф на Дуноа (Дом Шатийон)
Маргарете († сл. 1376); ∞ I. Жан дьо Шалон, господар на Auberive († 1360, Дом Бургундия-Иврея); ∞ II. Конрад граф на Фрайбург († пр. 1362); ∞ III. Улрих IV господар на Раполтщайн († 1377)
.jpg)