Усие (на македонска литературна норма : Усје ) е село в община Кисела вода на Република Македония.
География
Усие е разположено в Скопската котловина и на практика е квартал на столицата Скопие .
История
Църквата „Свети Атанасий“ в Усие.
В края на XIX век Усие е българско село в Скопска каза на Османската империя . Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година в Усие живеят 140 българи християни .[ 1]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Усие има 160 българи екзархисти и работи българско училище.[ 2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия .
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Усия (Usija) като българско християнско село.[ 3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Усия като българско село.[ 4]
Според преброяването от 2002 година Усие има 845 жители.[ 5]
Новата част на Усие, циментовият завод и Скопие.
Личности
Васил Аджаларски с четниците си Трифун Аджаларски , Йордан Иванов , Васил от Усие и Сава от Сълне (Горно или Долно )
Водене на овен на курбан в Усие
Родени в Усие
Васил, деец на ВМОРО, четник на Васил Аджаларски
Бележки
↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 206.
↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
↑ Schultze Jena, Leonhard . Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder . Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 11 октомври 2007