Драчево (община Кисела вода)

Вижте пояснителната страница за други значения на Драчево.
Драчево
Драчево
— село —
Поглед към част от селото и квартала.
Поглед към част от селото и квартала.
Скопие
41.9335° с. ш. 21.5247° и. д.
Драчево
Северна Македония
41.9335° с. ш. 21.5247° и. д.
Драчево
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаКисела вода
Географска областСкопско поле
Надм. височина236 m
Население19 246 души (2002)
МПС кодSK
Драчево в Общомедия

Драчево (на македонска литературна норма: Драчево) е селище в Скопското поле.

География

Драчево е разположено южно от град Скопие, столицата на Северна Македония. По-голямата и нова северна част на Драчево е квартал на Скопие, а традиционната южна част се води като село. Южно от селото е манастирът „Преполовение“.

История

Жени в носии от Драчево през 30-те години на XX век
Нови къщи в Драчево след Скопското земетресение, дарени от Сърбия

В края на XIX век Драчево е българско село в Скопска каза на Османската империя. В 1881 година Драчево страда от насилията на Идрис бег.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Драчево живеят 1180 българи християни.[2]

В началото на XX век Драчево е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драчево има 1080 българи екзархисти и работи българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

В Първата световна война 8 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[5]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Драчево (Dračevo) като българско село.[6] През 1929 година в Драчево е открита поща.[7]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Ангел Георгиев Райков е български кмет на Драчево от 18 август 1941 година до 24 август 1942 година. След това кметове са Тодор Николов Георгиев от Скопие (28 август 1942 - 3 ноември 1942) и Петър п. Панчев Панарджиев от Скопие (5 ноември 1942 - 9 септември 1944).[8]

Според преброяването от 2002 година село Драчево има 8641 жители, а квартал Драчево – 10 605 жители.[9]

Гара Драчево
Църквата „Свети Спас“
Националност Село Драчево Квартал Драчево
македонци 7741 9269
албанци 22 179
турци 106 270
роми 339 276
власи 16 28
сърби 64 225
бошняци 268 140
други 85 218

В Драчево има църкви „Света Петка“, „Свети Спас“ и православна семинария „Свети Климент Охридски“.

Личности

Родени в Драчево
  • Ангел Георгиев (1880 – ?), деец на ВМОРО
  • Блажо Кромпир (? – 1911), четник при Васил Аджаларски, загинал в Сопища[10]
  • Георги Митрев, български свещеник, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за укрепване на националния дух в Македония[11]
  • Спас Хр. Шиндар, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война, по случай 15-а годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, е награден с бронзов медал „За заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[12]
  • Търпе Кузманов, български революционер, деец на ВМОРО
  • Търпе Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Дамян Мартинов[13]

Бележки

  1. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
  3. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114 – 115. (на френски)
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  5. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1
  6. ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 52, 85.
  8. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  9. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 октомври 2007 
  10. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 17.
  11. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
  12. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41


     Портал „Македония“         Портал „Македония“