Трета вълна на феминизма

Третата вълна на феминизма е феминистко движение, започнало в началото на 90-те години на XX век,[1] известно в десетилетията преди четвъртата вълна.[2][3] Основани на напредъка на гражданските права на втората вълна, феминистките от третата вълна от Поколение X, родени през 60-те и 70-те г., прегръщат разнообразието и индивидуализма при жените и се опитват да предефинират какво означава да си феминистка.[1][4][5] Третата вълна вижда появата на нови феминистки течения и теории, като междусекторността, сексуалната позитивност, вегетарианския екофеминизъм, трансфеминизма и постмодерния феминизъм. Според феминистката учена Елизабет Еванс „объркването около това, което представлява третата вълна на феминизма, е в някои отношения неговата определяща черта“.[6]

Ребека Уокър през 2003 г. Терминът трета вълна се приписва на статията на Уокър от 1992 г. „Да станем третата вълна“.[7]

Третата вълна е видима в показанията на американката Анита Хил по американската телевизия през 1991 г. пред съдебната комисия на Сената на САЩ, съставена изцяло от бели мъже, че съдията Кларънс Томас я е тормозил сексуално. Терминът „трета вълна“ се приписва на Ребека Уокър, която отговаря на назначаването на Томас във Върховния съд със статия в сп. „Мис“, „Да станеш третата вълна“ ("Becoming the Third Wave") (1992).[7][8][5] Тя пише:

„ Затова пиша това като молба към всички жени, особено към жените от моето поколение: нека потвърждението на Томас да ви напомни, както на мен, че битката далеч не е приключила. Нека това отхвърляне на преживяването на една жена ви разгневи. Превърнете това възмущение в политическа сила. Не гласувайте за тях, освен ако не работят за нас. Не правете секс с тях, не разчупвайте хляба с тях, не се грижете за тях, ако те не дават приоритет на свободата ни да контролираме телата и живота си. Аз не съм феминистка след феминизма. Аз съм Третата вълна.[9][7] “

Уокър се опитва да постанови, че феминизмът от третата вълна не е просто реакция, а движение само по себе си, защото феминистката кауза има още работа пред себе си. Терминът „междусекторност“ за описване на идеята, че жените изпитват „слоеве потисничество“, причинени например от пола, расата и класата, е въведен от Кимбърле Креншоу през 1989 г. и по време на третата вълна концепцията процъфтява.[10]

В допълнение, третата вълна на феминизма се проследява до появата на феминистката пънк субкултура riot grrrl в Олимпия, Вашингтон в началото на 1990-те г. Тъй като феминистките се появяват онлайн в края на 90-те и началото на 2000-те г. и достигат глобална аудитория с блогове и електронни списания, те разширяват целите си, като се съсредоточават върху премахването на стереотипите за ролята на пола и до разширяването на феминизма, за да включат жени с различна расова и културна идентичност.[11][12]

История

 Вижте също: Първа вълна на феминизма, Втора вълна на феминизма, Четвърта вълна на феминизма и Феминистки секс войни

Правата, придобити от феминистките от втората вълна, служат като основа за третата вълна. Успехите включват Раздел IX[13] (равен достъп до образование), публична дискусия относно злоупотребата и изнасилването на жени, достъпа до контрацепция и други репродуктивни услуги (включително легализирането на аборта), създаването и прилагането на политики за сексуален тормоз за жени на работно място, създаването на убежища срещу насилие срещу жени и деца у дома, услугите за грижите за деца, образователното финансиране за млади жени и програмите за изследвания на жените.

Цветнокожите феминистки като Глория Анзалдуа, бел хукс, Шери Морага, Одри Лорд, Максин Хонг Кингстън, Лесли Мармън Силко и членовете на Комбахи Ривър Кълектив се стремят да договорят пространство във феминистката мисъл за разглеждане на расата.[14][15] Моргани Анзалдуа публикуват антологията This Bridge Called My Back (1981), която заедно с All the Women Are White, All the Blacks Are Men, But Some of Us Are Brave (1982), редактирана от Акаша Глория Хъл, Патриша Бел-Скот и Барбара Смит твърдят, че втората вълна на феминизма се е фокусирала основно върху проблемите на белите жени. Акцентът върху пресечната точка между раса и пол става все по-видим.

В края на 1970-те и началото на 1980-те г. се раждат феминистките секс войни като реакция срещу радикалния феминизъм от втората вълна и неговите възгледи за сексуалността, противопоставяйки се с концепцията за „сексуална позитивност“ и възвестявайки третата вълна.[16]

Друг важен момент за началото на третата вълна е публикуването през 1990 г. на „Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността“ от Джудит Бътлър, което скоро се превръща в едно от най-влиятелните произведения на съвременната феминистка теория. В него Бътлър се аргументира срещу хомогенизиращите концепции за „жени“, които имат нормативен и изключващ ефект не само в социалния свят по-широко, но също така и във феминизма. Такъв е случаят не само с жените от расовата или работническата класа, но и с мъжествените, лесбийските или небинарните жени.[17] Те очертават теорията си за пола като перформативност, която постулира, че полът работи чрез налагане на поредица от повторения на вербални и невербални действия, които генерират „илюзията“ за съгласувано и разбираемо полово изразяване и идентичност, които иначе са лишени от каквато и да е есенциална характеристика.[18] И накрая, Бътлър развива твърдението, че няма естествен пол, но че онова, което наричаме така, винаги е вече културно медиирано и следователно неделимо от социалния пол.[19] Тези възгледи са основополагащи за полето на Куиър теорията и изиграват основна роля в развитието на феминистките теории и практики от третата вълна.[20]

Ранни години

Анита Хил

През 1991 г. американската адвокатка и университетска преподавателка Анита Хил, когато е питана, обвинява Кларънс Томас, афро-американски съдия, номиниран за Върховния съд на Съединените щати, в сексуален тормоз. Томас отрича обвиненията, като ги нарича „високотехнологичен линч“. След обширен дебат Сенатът на Съединените щати гласува с 52 срещу 48 в полза на Томас.[14][21][15] В отговор сп „Мис“ публикува статия на Ребека Уокър, озаглавена „Да станеш третата вълна“, в която тя заявява: „Аз не съм феминистка след феминизма. Аз съм третата вълна“. Мнозина твърдят, че Томас трябва да бъде оправдан заради плановете си да създаде възможности за цветнокожите. Когато Уокър пита партньора си за мнението му и той казва същото, тя пита: „Кога прогресивните черни мъже ще дадат приоритет на моите права и благополучие?“ Тя иска расово равенство, но без да отхвърля жените.[7]

През 1992 г., наречена „Годината на жената“, четири жени влизат в Сената на Съединените щати, за да се присъединят към двете други. На следващата година Кей Бейли Хътчисън печели специални избори, като броят на жените достига седем. 90-те години на XX век в САЩ виждат първата жена главен прокурор (Джанет Рено) и държавен секретар (Мадлин Олбрайт), втората жена във Върховния съд, Рут Бадер Гинсбърг, и първата първа дама на САЩ Хилари Клинтън, да имат независима политическа, правна и активистка кариера.

Riot grrrl

 Основна статия: Riot grrrl
Катлийн Хана, вокал на Бикини Кил, 1991 г,

Появата на riot grrrl, феминистката пънк субкултура, в началото на 90-те години в Олимпия, Вашингтон, бележи началото на третата вълна на феминизма.[22] Тройното "r" в grrrl има за цел да върне думата момиче (girl на английски) за жените.[23] Алисън Пипмайер пише, че riot grrrl и бюлетинът Action Girl на Сара Дайър формулират стил, реторика и иконография за grrrl зини[24], които идват да дефинират феминизма на третата вълна[22] и които се фокусират върху гледната точка на подрастващите момичета.[25] Базирано на хардкор пънк рока, движението създава зини и изкуство, говори за изнасилване, патриархат, сексуалност и овластяване на жените, подкрепя и организира жените в музиката. Недатиран флаер от турне на музикалната група Бикини Кил пита „Какво е Riot grrrl?“:

„ ЗАЩОТО във всяка медийна форма виждам нас/себе пляскана, обезглавявана, осмивана, обективизирана, изнасилвана, тривиализирана, блъскана, игнорирана, стереотипизирана, ритана, презирана, малтретирана, заглушавана, обезсилвана, ръгана с нож, прострелвана, душена и убивана... ЗАЩОТО трябва да се създаде безопасно пространство за момичетата, където можем да отворим очи и да протегнем ръка една към друга, без да бъдем заплашени от това сексистко общество и нашите ежедневни глупости. ... ЗАЩОТО ние, момичетата, искаме да създадем медии, които говорят с НАС. Уморени сме от момчешка банда след момчешка банда, момчешки зин след момчешки зин, момчешки пънк след момчешки пънк. ЗАЩОТО съм уморена от тези неща, които ми се случват; Аз не съм шибана играчка. Не съм боксова круша. Не съм шега.[26] “

Riot grrrl се основава на философията „Направи си сам“ на пънк ценностите, възприемайки антикорпоративна позиция на самодостатъчност и разчитане на собствените сили.[23] Техният акцент върху универсалната женска идентичност и сепаратизма често изглежда по-тясно свързан с втората вълна на феминизма.[27] Групите, свързани с движението, включват Братмобайл, Екскюз 17, Джак Оф Хил, Фри Китън, Хевънс ту Бетси, Хъги Беър, L7, Фифт Калъмн и Тим Дреш, а най-известната е Бикини Кил.[28]

Културата Riot grrrl дава на хората пространството да предприемат промяна в макро, мезо и микромащаб. Както Кевин Дън обяснява:

Използвайки „направи си сам“ етиката на пънка, за да осигури ресурси за индивидуално овластяване, Riot Grrrl насърчи жените да участват в множество места на съпротива. На макро ниво Riot Grrrls се съпротивляват на доминиращите конструкции на обществото за женственост. На мезониво те се съпротивляват на задушаването на половите роли в пънка. На микрониво те предизвикват полови конструкции в семействата си и сред връстниците си.[29]

Загиването на riot grrrl е свързано с комерсиализацията и погрешното представяне на посланието им, главно чрез медийно отразяване.[29] В сп. „Билборд“ Дженифър Кейшин Армстронг заявява:

„ В началото на 90-те г. женското движение изглеждаше мъртво за мейнстрийма. Малко поп културни фигури прегърнаха термина „феминистки“. Ъндърграунд пънк движението, известно като "Riot Grrrl", изплаши всеки извън него, докато пробивният сингъл на Аланис Морисет"You Oughta Know" изплаши всички останали още повече. Тогава, в средата на десетилетието, Спайс Гърлс взеха целия този страх и направиха феминизма, популяризиран като Girl Power, забавен. Изведнъж обикновени момичета далеч извън класните стаи по изследвания на жените имаха поне представа за това, което ще бъде известно в странните кръгове като феминизъм от Третата вълна – водени от Поколение X, настояващо за сексуална свобода и уважение към традиционно „момичешки“ занимания като грим и мода, сред много други въпроси.[30] “

Ел Хънт от NME заявява: „Групите Riot grrrl като цяло бяха много фокусирани върху това да осигурят място за жените на концерти. Те разбираха колко е важно да се даде на жените платформа и глас да говорят срещу насилниците. За много млади жени и момичета, които вероятно изобщо не са следвали сцената на Riot grrrl, Спайс Гърлс внесоха този дух в мейнстрийма и го направиха достъпен.“[31]

Цел

Дженифър Баумгарднер, съавторка на Manifesta (2000), през 2008 г.

Вероятно най-голямото предизвикателство пред третата вълна на феминизма е, че придобивките на втората вълна на феминизма се приемат за даденост и значението на феминизма не се разбира. Баумгарднър и Ричардс (2000) пишат: „За всеки, роден след началото на 60-те години на XX век, присъствието на феминизма в живота ни се приема за даденост. За нашето поколение феминизмът е като флуорид. Едва забелязваме, че го имаме – той е просто във водата.“[5]

По същество твърдението е, че равенството между половете вече е постигнато чрез първите две вълни и по-нататъшните опити да се настоява върху правата на жените са неуместни и ненужни или може би дори са тласнали махалото твърде далеч в полза на жените. Този проблем се проявява в разгорещените дебати за това дали положителните действия създават равенство между половете или наказват белите мъже от средната класа за биологичната история, която са наследили.[32] Следователно третата вълна на феминизма се фокусира върху повишаване на съзнанието – „способността на човек да отвори ума си за факта, че мъжкото господство наистина засяга жените от нашето поколение, е това, от което се нуждаем“.[5][33]

Феминистките от третата вълна често се занимават с микрополитика и оспорват парадигмата на втората вълна относно това какво е добро за жените.[14][34][35] Привържениците на третата вълна на феминизма казват, че това позволява на жените сами да определят феминизма. Описвайки третата вълна на феминизма в Manifesta: Young Women, Feminism And The Future (2000), Дженифър Баумгарднър и Ейми Ричардс предполагат, че феминизмът може да се променя с всяко поколение и индивид:[5]

„ Фактът, че феминизмът вече не е ограничен до арени, където очакваме да го видим – Националнара организация за жените, сп. „Мис“, изследвания на жените и конгресменки, може би означава, че младите жени днес наистина са пожънали това, което е посял феминизмът. Отгледани след Раздел IX и „Куклата на Уилям“ [книжка с картинки от американката Шарлот Золотоу от 1972 г. – един от първите текстове за деца, които се занимават с нетрадиционните полови стереотипи], младите жени излизат от колежа или гимназията или две години брак или първата си работа и започват да предизвикват част от получената мъдрост от последните десет или двадесет години феминизъм. Ние не правим феминизма по същия начин, по който го правеха феминистките от 70-те г.; да бъдеш освободен не означава да копираш това, което е било преди, а да намериш свой собствен път - път, който е истински за собственото поколение. “
Протестиращи на женския марш в САЩ през 2017 г.

Феминистките от третата вълна използват личните разкази като форма на феминистка теория. Изразяването на личния опит дава на жените пространство да признаят, че не са сами в потисничеството и дискриминацията, пред които са изправени. Използването на тези разкази има предимства, тъй като записва лични данни, които може да не са налични в традиционните исторически текстове.[36]

Идеологията на третата вълна се фокусира върху по-постструктуралистка интерпретация на пола и сексуалността.[37] Постструктуралистките феминистки виждат бинарностите като „мъж-жена“ като изкуствена конструкция, създадена да поддържа властта на доминиращата група.[38] Джоан Скот пише през 1998 г., че „постструктуралистите настояват, че думите и текстовете нямат фиксирани или присъщи значения, че няма прозрачна или самоочевидна връзка между тях и идеи или неща, няма основно или крайно съответствие между езика и света“.[39]

Връзка с втората вълна

Втората вълна на феминизма често е обвинявана, че е елитарна и игнорира групи като цветнокожи жени и транссексуални жени, вместо това се фокусира върху бели цисджендърни жени от средната класа. Феминистките от третата вълна поставят под съмнение вярванията на своите предшественички и започват да прилагат феминистката теория към по-голямо разнообразие от жени, които преди това не са били включени във феминистка дейност.[40]

Ейми Ричардс определя феминистката култура за третата вълна като „трета вълна, защото е израз на това, че си израснал с феминизма“.[23] Феминистките от втората вълна израстват там, където политиката се преплита в културата, като например „Кенеди, войната във Виетнам, гражданските права и правата на жените“. За разлика от тях третата вълна произлиза от културата на „пънк роак, хип-хопа, зиновете,[24] продуктите, консуматорството и Интернета“. В творба, озаглавена „Поколения, академични феминистки в диалог“, Даян Елам пише:[5]

„ Този проблем се проявява, когато старшите феминистки настояват младшите феминистки да бъдат добри дъщери, защитавайки същия вид феминизъм, който техните майки застъпваха. Въпроси и критики са разрешени, но само ако изхождат от утвърдената марка феминизъм. На дъщерите не им е позволено да измислят нови начини на мислене и феминизъм за себе си; политиката на феминистките трябва да приеме същата форма, която винаги е приемала. “

Ребека Уокър в To Be Real: Telling the Truth and Changing the Face of Feminism (1995) пише за страха си от отхвърляне от майка си (Алис Уокър) и кръстницата си (Глория Стейнем), защото оспорва техните възгледи:[21]

„ Младите жени феминистки се оказват, че наблюдават речта и тона си в творбите си, за да не разстроят по-възрастните си майки феминистки. Съществува определена пропаст между феминистките, които смятат себе си за втора вълна и тези, които биха се определили като трета вълна. Въпреки че възрастовите критерии за феминистки от втора вълна и феминистки от трета вълна са мътни, на по-младите феминистки определено им е трудно да се докажат достойни като феминистки учени и активисти. “

Проблеми

Насилие срещу жени

Премиерата на „Монолозите на вагината“ е в Ню Йорк през 1996 г.

Насилието срещу жени, включително изнасилването, домашното насилие и сексуалният тормоз, става централен въпрос. Организации като V-Day, създадени с цел прекратяване на насилието, основано на пола, и творчески прояви, като „Монолози за вагината“, пораждат осведоменост. Феминистките от третата вълна искат да трансформират традиционните представи за сексуалността и да прегърнат „изследване на чувствата на жените относно сексуалността, което включва теми, насочени към вагината, толкова различни като оргазъм, раждане и изнасилване“.[11]

Репродуктивни права

 Основна статия: Репродуктивни права

Една от основните цели на третата вълна на феминизма е да демонстрира, че достъпът до контрацепция и абортът са репродуктивни права на жените. Според Баумгарднър и Ричардс „целта на феминизма не е да контролира плодовитостта на която и да е жена, а само да освободи всяка жена да контролира своята собствена“.[5] Опитът на Южна Дакота от 2006 г. да забрани абортите във всички случаи, освен когато е необходимо за защита на живота на майката,[41] и гласуването на Върховния съд на САЩ да потвърди частичната забрана на абортите при раждане се разглеждат като ограничения върху гражданските и репродуктивните права на жените.[42][43] Ограниченията върху абортите в САЩ, които са най-вече легализирани с решението на Върховния съд от 1973 г. по делото Роу срещу Уейд, стават все по-често срещани в щатите в страната. Те включват задължителни периоди на изчакване, закони за родителско съгласие и закони за съгласие на съпруга.

Връщане на унизителните термини

Англоговорещите феминистки продължават да използват думи като „стара мома“, „кучка“, „курва“ и „путка“, за да се отнасят към жените по унизителен начин. Връщането на думата „кучка“ е подхранвано от сингъла „Всички жени са кучки“ (1994) от изцяло женската група Фифт Калъмн и от книгата Bitch: In Praise of Difficult Women (1999) от Елизабет Вурцел.[44]

Първият Slutwalk, Торонто, 2011 г.

Полезността на стратегията за връщане става гореща тема с въвеждането на SlutWalks през 2011 г. SlutWalk е транснационално движение,[45] което призовава за край на културата на изнасилване, включително обвиняване на жертвите и засрамване на жертвите на сексуално насилие.[46] Участниците протестират срещу обяснението или оправдаването на изнасилването, чрез позоваване на какъвто и да е аспект от външния вид на жената.[47] Митингите започват на 3 април 2011 г.[48] в Торонто, Канада, след като служител на полицията в Торонто предлага „жените да избягват да се обличат като уличници“ като предпазна мярка срещу сексуално насилие.[49] Следват митинги в световен мащаб.[50] Допълнителни SlutWalks се появяват в международен план, включително в Берлин, Лондон, Ню Йорк, Сиатъл и Западен Холивуд.[51] Няколко феминистки блогърки разкритикуват кампанията; връщането на думата „уличница“ е поставено под въпрос.[52][53][54][55]

Сексуално освобождение

Феминистките от третата вълна разширяват дефиницията на феминистките от втората вълна за сексуално освобождение, за да „дефинират процес на осъзнаване на начините, по които идентичността и сексуалността на човека са били оформени от обществото и следователно умишлено конструирани (и да станеш свободен да изразиш) своята автентична полова идентичност“.[56] Тъй като третата вълна на феминизма разчита на различни лични дефиниции, за да обясни феминизма, има противоречия около това какво всъщност включва сексуалното освобождение. Много феминистки от третата вълна подкрепят идеята, че жените трябва да прегърнат своята сексуалност като начин да си върнат властта.[57]

Други въпроси

Феминизмът от третата вълна разглежда расата, социалната класа и транссексуалните права[58][59] като основен проблем. Той също така обръща внимание на въпроси на работното място като стъкления таван, несправедливите политики за отпуск по майчинство,[60] подкрепа за майчинство за самотни майки чрез социални грижи и грижи за децата, уважение към работещите майки и правата на майките, които решат да напуснат кариерата си, за да отглеждат децата си на пълен работен ден.[61]

Критика

Липса на сплотеност

Един въпрос, повдигнат от критиците, е липсата на сплотеност поради липсата на единствена причина за феминизма от третата вълна. Първата вълна се бори и печели правото на жените да гласуват. Втората вълна се бори за правото на жените да имат достъп до равни възможности в работната сила, както и за края на законовата полова дискриминация. На третата вълна се твърди, че ѝ липсва сплотена цел и често се разглежда като продължение на втората вълна.[23] Някои твърдят, че третата вълна може да бъде наречена „Втора вълна, част втора“, когато става дума за политиката на феминизма и че „само младата феминистка култура“ е „истинска трета вълна“.[5] Един аргумент гласи, че уравнението на феминизма от третата вълна с индивидуализма пречи на движението да расте и да се движи към политически цели. Катлин Янело пише:[62]

„ Концептуалният и реалният „капан“ на феминизма на избора (между работата и дома) накара жените да се противопоставят една на друга, а не на патриархата. Индивидуализмът, възприеман като „избор“, не овластява жените; кара ги да мълчат и пречи на феминизма да се превърне в политическо движение и да се заеме с истинските проблеми на разпределението на ресурсите. “

Възражение срещу „вълнова конструкция“

Феминистки учени като Шира Тарант се противопоставят на „вълновата конструкция“, защото пренебрегва важния напредък между периодите. Освен това ако феминизмът е глобално движение, твърди тя, фактът, че „времевите периоди на първата, втората и третата вълна съответстват най-близо на американските феминистки развития“ повдига сериозни проблеми за това как феминизмът не успява да разпознае историята на политическите въпроси по целия свят.[63] „Вълновата конструкция“, твърдят критиците, също се фокусира върху избирателните права на белите жени и продължава да маргинализира проблемите на цветнокожите жени и жените от по-ниска класа.[57]

Отношения с цветнокожите жени

Феминистките от третата вълна се обявяват за най-приобщаващата вълна на феминизма. Критиците отбелязват, че макар и прогресивно, все още има изключване на цветнокожите жени. Чернокожите феминистки твърдят, че „движенията за правата на жените не са били единствено за освобождението на чернокожите или на чернокожите жени. По-скоро усилия като избирателно право на жените и премахване на робството в крайна сметка издигнаха, укрепиха и облагодетелстваха бялото общество и белите жени“.[64]

„Момичешки“ феминизъм

Феминизмът от третата вълна често се свързва, предимно от неговите критици, с появата на т. нар. „момичешки феминистки“ и с възхода на „културата на вулгарността“. Това е така, защото тези нови феминистки се застъпват за „изразяването на женствеността и женската сексуалност като предизвикателство към обективирането“. Съответно това включва отхвърлянето на всякакви ограничения, независимо дали се считат за патриархални или феминистки, за определяне или контрол на това как жените или момичетата трябва да се обличат, да се държат или като цяло да се изразяват.[65] Тези нововъзникващи позиции са в ярък контраст с антипорнографските насоки на феминизма, преобладаващи през 80-те години. Феминизмът от втората вълна гледа на порнографията като на насърчаване на насилието над жените. Новите феминистки постулират, че способността да се правят автономни избори относно себеизразяването може да бъде овластяващ акт на съпротива, а не просто превърнато във вътрешно потисничество.

Такива възгледи са критикувани поради субективния характер на овластяването и автономията. Учените не са сигурни дали овластяването се измерва най-добре като „вътрешно усещане за сила и свобода на действие“ или като външна „мярка за власт и контрол“. Освен това те критикуват прекомерното инвестиране в „един модел на свободна воля и избор“ на пазара на идентичности и идеи.[66] Независимо от това, „момичешките“ феминистки се опитват да бъдат отворени към всички различни същности, като същевременно поддържат диалог за значението на идентичността и женствеността в съвременния свят.

Феминистките от третата вълна казват, че тези гледни точки не трябва да се ограничават от етикета „момичешки“ феминизъм или да се разглеждат като просто защитаване на „култура на вулгарността“. По-скоро те се стремят да включват многото различни роли, които жените изпълняват. Учени по пола като Линда Дуитс и Лизбет ван Зунен подчертават това приобщаване, като разглеждат политизирането на избора на женско облекло и как „противоречивият шивашки избор на момичета“ и жените са конституирани в публичния дискурс като „място на необходимата регулация“.[65] По този начин хиджабът и блузките, показващи пъпа, като избор на облекло, са определени като изискващи регулиране, но по различни причини. И двете предизвикват противоречия, като същевременно изглеждат като противоположни форми на себеизразяване. През обектива на „момичешките“ феминистки човек може да разглежда и двете като символ на „политическата агентура и съпротивата срещу обективизирането“. Хиджабът може да се разглежда като акт на съпротива срещу западната амбивалентност към ислямската идентичност, а късата блузка като акт на съпротива срещу тесните възгледи на патриархалното общество за женската сексуалност. И двете са считани за валидни форми на себеизразяване.[66]

Вижте също

Източници

  1. ↑ а б Evans, Elizabeth (2015). The Politics of Third Wave Feminisms: Neoliberalism, Intersectionality, and the State in Britain and the US. London: Palgrave Macmillan, с. 22
  2. ↑ Rivers, Nicola. Postfeminism(s) and the Arrival of the Fourth Wave. Palgrave Macmillan, 2017.
  3. ↑ Cochrane, Kira. The Fourth Wave of Feminism: Meet the Rebel Women // The Guardian. 10 декември 2013. Архивиран от оригинала на 14 март 2016. Посетен на 2 юни 2019.
  4. ↑ "The Third Wave of Feminism" Архив на оригинала от 2019-05-28 в Wayback Machine., Encyclopaedia Britannica.
  5. ↑ а б в г д е ж з Baumgardner, Jennifer; Richards, Amy (2000). Manifesta: Young Women, Feminism, and the Future. New York: Farrar, Straus and Giroux, с. 77
  6. ↑ Evans, Elizabeth (2015). The Politics of Third Wave Feminisms: Neoliberalism, Intersectionality, and the State in Britain and the US. London: Palgrave Macmillan, с. 49
  7. ↑ а б в г Walker, Rebecca. Becoming the Third Wave // Ms. (magazine). January 1992. OCLC 194419734. с. 39–41. Архивиран от оригинала на 2017-01-15.
  8. ↑ "Becoming the Third Wave" by Rebecca Walker
  9. ↑ "Becoming the Third Wave" by Rebecca Walker
  10. ↑ Evans, Elizabeth (2015). The Politics of Third Wave Feminisms: Neoliberalism, Intersectionality, and the State in Britain and the US. London: Palgrave Macmillan, с. 19
  11. ↑ а б Brunell, Laura (2008). "Feminism Re-Imagined: The Third Wave" Архив на оригинала от 2018-09-22 в Wayback Machine.. Encyclopædia Britannica Book of the Year. Chicago: Encyclopædia Britannica, Inc.
  12. ↑ Tong, Rosemarie. Feminist Thought: A More Comprehensive Introduction. Third. Boulder, CO, Westview Press, 2009. ISBN 978-0-8133-4375-4. OCLC 156811918. с. 284–285, 289.
  13. ↑ Раздел IX (на англ.Title IX) е забележителен федерален закон за гражданските права в Съединените щати, приет като част (Раздел IX) от измененията в областта на образованието от 1972 г. Той забранява дискриминацията, основана на пола, във всяко училище или друга образователна програма, която получава финансиране от федералното правителство .Това е обществен закон № 92‑318, 86 стат. 235 (23 юни 1972 г.), кодифициран в 20 U.S.C. §§ 1681–1688.
  14. ↑ а б в Gillis, Stacy; Howie, Gillian; Munford, Rebecca (2007). Third Wave Feminism: A Critical Exploration (Revised ed.). Palgrave Macmillan
  15. ↑ а б Heywood, Leslie; Drake, Jennifer, eds. (1997) Third Wave Agenda: Being Feminist, Doing Feminism. Minneapolis, University of Minnesota Press, 1997. ISBN 978-0-8166-3005-9. OCLC 36876149.
  16. ↑ Вж,:Duggan, Lisa; Hunter, Nan D. (1995). Sex wars: sexual dissent and political culture. New York: Routledge, Hansen, Karen Tranberg; Philipson, Ilene J. (1990). Women, class, and the feminist imagination: a socialist-feminist reader. Philadelphia: Temple University Press, Gerhard, Jane F. (2001). Desiring revolution: second-wave feminism and the rewriting of American sexual thought, 1920 to 1982. New York: Columbia University Press, Leidholdt, Dorchen; Raymond, Janice G (1990). The Sexual liberals and the attack on feminism. New York: Pergamon Press, Vance, Carole S (1989). Pleasure and Danger: Exploring Female Sexuality. Thorsons Publishers
  17. ↑ Butler, Judith. Gender Trouble: Feminism and the Subversion of Identity. 2nd. London, Routledge, 1999. с. 160, 9.
  18. ↑ Mikkola, Mari. Feminist Perspectives on Sex and Gender // Stanford Encyclopedia of Philosophy. Посетен на 18 юни 2022.
  19. ↑ Butler, Judith. Gender Trouble: Feminism and the Subversion of Identity. London, Routledge, 1990. с. 12.
  20. ↑ Rottenberg, Catherine. Judith Butler // The Literary Encyclopedia. Посетен на 18 June 2022.
  21. ↑ а б Walker, Rebecca. To Be Real: Telling the Truth and Changing the Face of Feminism. New York, Anchor Books, 1995. ISBN 978-0-385-47262-3. OCLC 32274323.
  22. ↑ а б Piepmeier, Alison. Girl Zines: Making Media, Doing Feminism. New York, New York University Press, 2009. с. 45.
  23. ↑ а б в г Rowe-Finkbeiner, Kristin. The F Word: Feminism in Jeopardy. Emeryville, CA, Seal Press, 2004. ISBN 978-1-58005-114-9. с. 85.
  24. ↑ а б Зинът (/ziːn/ ZEEN; съкращение от списание или фензин) е самостоятелно публикувано произведение с малък тираж на оригинални или присвоени текстове и изображения, обикновено възпроизвеждани чрез копирна машина. Зиновете са продукт на един човек или на много малка група и обикновено се фотокопират във физически разпечатки за разпространение.
  25. ↑ Starr, Chelsea (2000). "Adolescent girls and feminism", в Code, Lorraine (ed.). Encyclopedia of Feminist Theories. London and New York: Routledge, с. 3. ISBN 0-415-30885-2.
  26. ↑ The Riot Grrrl Collection. The Feminist Press at the City University of New York, 2013. ISBN 978-1558618220.
  27. ↑ Rosenberg, Jessica and Gitana, Garofalo (Spring 1998). "Riot Grrrl: Revolutions from within", Signs, 23(3). {{{name}}} архивиран в JSTOR
  28. ↑ Marcu, Sara. Girls To The Front: The True Story of the Riot Grrrl Revolution. New York, HarperPerennial, 2010. ISBN 978-0-06-180636-0. Посетен на 26 декември 2022.
  29. ↑ а б Dunn, Kevin C. Pussy Rioting // International Feminist Journal of Politics 16 (2). 2014-04-03. DOI:10.1080/14616742.2014.919103. с. 317–334.
  30. ↑ Spice Girls' 'Wannabe': How 'Girl Power' Reinvigorated Mainstream Feminism in the '90s // Архивиран от оригинала на 23 март 2019. Посетен на 21 март 2019.
  31. ↑ Spice Girls: What happened to Girl Power? // Архивиран от оригинала на May 25, 2019. Посетен на May 25, 2019.
  32. ↑ Newman, Jacquetta A.; White, Linda Ann (2012). Women, Politics, and Public Policy: The Political Struggles of Canadian Women (2nd ed.). Toronto: Oxford University Press, с. 14-15
  33. ↑ MacKinnon, Catharine A. Toward A Feminist Theory of the State. Harvard University Press, 1989. ISBN 9780674896451. с. 83.
  34. ↑ Freedman, Estelle B. No Turning Back: The History of Feminism and the Future of Women. London, Ballantine Books, 2002. ISBN 9780345450531. OCLC 49193867.
  35. ↑ Faludi, Susan. Backlash: The Undeclared War Against Women. New York, Crown Publishing Group, 1991. ISBN 978-0-517-57698-4. OCLC 23016353.
  36. ↑ YU, SU-LIN. Reclaiming the Personal: Personal Narratives of Third-Wave Feminists // Women's Studies 40 (7). October 2011. DOI:10.1080/00497878.2011.603606. с. 873–889.
  37. ↑ Hardin, Marie. From Second-Wave to Poststructuralist Feminism // The International Encyclopedia of Media Studies: Media Effects/Media Psychology. Blackwell, 2013. ISBN 9781405193566. DOI:10.1002/9781444361506.wbiems991.
  38. ↑ Elizabeth Adams St. Pierre. Poststructural feminism in education: An overview // International Journal of Qualitative Studies in Education 13 (5). 2000. DOI:10.1080/09518390050156422. с. 477–515.
  39. ↑ Scott, Joan W. Deconstructing Equality-versus-Difference: Or, the Uses of Poststructuralist Theory for Feminism // Feminist Studies 14 (1). 1988. DOI:10.2307/3177997. с. 32–50.
  40. ↑ Davies, Edward. Third Wave Feminism and Transgender: Strength Through Diversity. 1. London, Routledge, 2018. ISBN 9781315107776.
  41. ↑ Davey, Monica. South Dakota Bans Abortion, Setting Up a Battle // The New York Times. 7 март 2006. с. A1–A14.
  42. ↑ Ludlow, Jeannie. Sometimes, It's a Child and a Choice: Toward an Embodied Abortion Praxis // NWSA Journal 20 (1). Spring 2008. DOI:10.1353/ff.2008.a236179. OCLC 364432908. с. 26–50.
  43. ↑ Weitz, Tracy A. и др. Implications of the Federal Abortion Ban for Women's Health in the United States // Reproductive Health Matters 16 (31). May 2008. DOI:10.1016/S0968-8080(08)31374-3. OCLC 282104847. с. 99–107.
  44. ↑ Wurtzel, Elizabeth. Bitch: In Praise of Difficult Women. New York, Doubleday (publisher), 1998. ISBN 978-0-385-48400-8. OCLC 38144418.
  45. ↑ Leach, Brittany (2013). "Slutwalk and Sovereignty: Transnational Protest as Emergent Global Democracy". APSA 2013 Annual Meeting Paper
  46. ↑ "SlutWalk Vancouver: A March To End Rape Culture". May 29, 2013
  47. ↑ "'Slut walk' crowded". TheSpec. April 4, 2011. Архивирано от оригинала на 1 май 2013
  48. ↑ "SlutWalk Toronto: What". Архивиран от оригинала на 14 октомври 2011 г.
  49. ↑ Bell, Sarah (June 11, 2011). "Slutwalk London: 'Yes means yes and no means no'". BBC News
  50. ↑ "A Rally to find the slut in everyone". The Sydney Morning Herald. May 29, 2011
  51. ↑ Slutwalks – Do you agree with the Toronto policeman? // World Have Your Say 60. BBC. Посетен на 2011-05-28.
  52. ↑ Murphy, Meghan. We're sluts, not feminists. Wherein my relationship with Slutwalk gets rocky. // The F-Word. Архивиран от оригинала на 2011-06-10. Посетен на 2011-05-28.
  53. ↑ Beyerstein, Lindsay. Sluts Like Me // Big Think. Посетен на 2011-05-28.
  54. ↑ Women: Should they have autonomy? // Women: Shakesville. Посетен на 2011-05-28.
  55. ↑ Walia, Harsha. Slutwalk – To March or Not to March // Racialicious.
  56. ↑ "feminism | Definition, History, & Examples". Encyclopedia Britannica
  57. ↑ а б Harnois, Catherine. Re-Presenting Feminisms: Past, Present, and Future // NWSA Journal 20. Spring 2008. DOI:10.1353/ff.2008.a236183. с. 120–145.
  58. ↑ Yenor, Scott. The Rolling Revolution in Sex and Gender: A History // Public Discourse. Witherspoon Institute. Посетен на 21 April 2019.
  59. ↑ Grady, Constance. The waves of feminism, and why people keep fighting over them, explained // Vox (website). Посетен на 21 април 2019.
  60. ↑ Munden, Frank. Female medical workers feel maternity leave unfair // The Kapi'o Newspress 36 (28). 7 May 2003. Архивиран от оригинала на 28 февруари 2009.
  61. ↑ Iannello, Kathleen. Women's Leadership and Third-Wave Feminism // Gender and Women's Leadership: A Reference Handbook. Sage Publishing, 2010. ISBN 978-1412960830. с. 70–77.
  62. ↑ Iannello, Katherine P. (1998). "Third-Wave Feminism and Individualism: Promoting Equality or Reinforcing the Status Quo?" (PDF). In Whitaker, Lois Duke (ed.). Women in Politics: Outsiders or Insiders? A Collection of Readings. Boston, Mass: Longman
  63. ↑ Tarrant, Shira. When Sex Became Gender. New York, Routledge, 2006. ISBN 978-0-415-95347-4. OCLC 62281555. с. 222.
  64. ↑ Marbley, Aretha Faye. African-American Women's Feelings of Alienation from Third-Wave Feminism: A Conversation with My Sisters // Western Journal of Black Studies. Fall 2005.
  65. ↑ а б Newman, Jacquetta A.; White, Linda Ann (2012). Women, Politics, and Public Policy: The Political Struggles of Canadian Women (2nd ed.). Toronto: Oxford University Press, с. 246
  66. ↑ а б Newman, Jacquetta A.; White, Linda Ann (2012). Women, Politics, and Public Policy: The Political Struggles of Canadian Women (2nd ed.). Toronto: Oxford University Press, с. 247
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Third-wave feminism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Read other articles:

Contea di Champaign (Ohio)

Questa voce sull'argomento contee dell'Ohio è solo un abbozzo. Contribuisci a migliorarla secondo le convenzioni di Wikipedia. Contea di Champaigncontea LocalizzazioneStato Stati Uniti Stato federato Ohio AmministrazioneCapoluogoUrbana Data di istituzione1805 TerritorioCoordinatedel capoluogo40°06′39″N 83°45′05″W / 40.110833°N 83.751389°W40.110833; -83.751389 (Contea di Champaign)Coordinate: 40°06′39″N 83°45′05″W / 40.11...

 

История османского Египта

История Египта Доисторический Египет Древний Египет[хр] Персидский период[хр] Эллинистический период[хр] Римский период[хр] Византийский период[хр] Египет в составе Арабского халифата Египет от распада Арабского халифата до Османской империи Турец...

 

St Matthew's Anglican Church, Windsor

This article is about St Matthew's Anglican Church, Windsor. For the other nearby church of the same name, see, see St Matthew's Roman Catholic Church, Windsor. Church in New South Wales, AustraliaSt Matthew's Anglican ChurchSt Matthew's Church, pictured in 1906St Matthew's Anglican ChurchLocation in greater metropolitan Sydney33°36′31″S 150°48′45″E / 33.6085°S 150.8124°E / -33.6085; 150.8124LocationMoses Street, Windsor, City of Hawkesbury, New South Wales...

Ecuador at the 2022 World Athletics Championships

Sporting event delegationEcuador at the2022 World Athletics ChampionshipsWA codeECUin Eugene, United States15 July 2022 (2022-07-15) – 24 July 2022 (2022-07-24)Competitors15 (6 men and 9 women) in 8 eventsMedals Gold 0 Silver 0 Bronze 0 Total 0 World Athletics Championships appearances1983198719911993199519971999200120032005200720092011201320152017201920222023← 2019 2023 → Ecuador competed at the 2022 World Athletics Championships in...

 

تمثيل صامت

تمثيل صامت الاسم الرسمي ممثل تسمية الإناث ممثلة فرع من ممثل،  ومؤدي  المجال فن مهن متعلقة تمثيل تعديل مصدري - تعديل   التمثيل الصامت أو التمثيلية الإيمائية[1] هو أحد أنواع التمثيل الذي يتم بدون كلام.[2][3] العرض يتم على شكل مسرحية قصيرة لا تنطق فيها كلمات، ي...

 

Dora the Explorer (franchise)

American children's media franchise A request that this article title be changed to Dora the Explorer is under discussion. Please do not move this article until the discussion is closed. Dora the ExplorerFranchise logoCreated byChris GiffordValerie Walsh ValdesEric WeinerOriginal workDora the Explorer TV seriesOwnerNickelodeonYears2000–presentPrint publicationsBook(s)500+ (multiple publishers)Films and televisionFilm(s)Dora and the Lost City of GoldShort film(s)Dora and the Fantastical...

Aldeburgh

Coastal town in Suffolk Aldeburgh Village Sign, Suffolk Human settlement in EnglandAldeburghThe Moot HallAldeburghLocation within SuffolkPopulation2,466 (2011 Census)[1]OS grid referenceTM463566Civil parishAldeburghDistrictEast SuffolkShire countySuffolkRegionEastCountryEnglandSovereign stateUnited KingdomPost townALDEBURGHPostcode districtIP15Dialling code01728PoliceSuffolkFireSuffolkAmbulanceEast of England UK ParliamentSuffolk Coastal List of...

 

Unione Sportiva Gerli 1942-1943

Questa voce sull'argomento stagioni delle società calcistiche italiane è solo un abbozzo. Contribuisci a migliorarla secondo le convenzioni di Wikipedia. Segui i suggerimenti del progetto di riferimento. Unione Sportiva GerliStagione 1942-1943Sport calcio Allenatore Bruno Pizzamiglio Presidente Romano Augusti Serie C7º posto nel girone C. 1941-1942 1945-1946 Si invita a seguire il modello di voce Questa voce raccoglie le informazioni riguardanti l'Unione Sportiva Gerli nelle competiz...

 

俄亥俄州

  「俄亥俄」重定向至此。关于其他用法，请见「俄亥俄 (消歧义)」。 俄亥俄州 美國联邦州State of Ohio 州旗州徽綽號：七葉果之州地图中高亮部分为俄亥俄州坐标：38°27'N－41°58'N, 80°32'W－84°49'W国家 美國加入聯邦1803年3月1日，在1953年8月7日追溯頒定（第17个加入联邦）首府哥倫布（及最大城市）政府 • 州长（英语：List of Governors of {{{Name}}}]]） •&...

Військово-музичне управління Збройних сил України

Військово-музичне управління Збройних сил України Тип військове формуванняЗасновано 1992Країна  Україна Емблема управління Військово-музичне управління Збройних сил України — структурний підрозділ Генерального штабу Збройних сил України призначений для планува...

 

Metro Sydney

Metro SydneySydney MetroSebuah kereta Metropolis Stock di Stasiun ChatswoodInfoPemilikPemerintah New South Wales (via Transport Asset Holding Entity)WilayahSydneyJenisAngkutan cepatJumlah jalur 1 3 (dalam pembangunan) 4 (total) Jumlah stasiun 13 33 (dalam pembangunan) 46 (total) Penumpang harian31.107 (2021)[1]Penumpang tahunan11.354.000 (2021)[2]Situs websydneymetro.infoOperasiDimulai26 Mei 2019OperatorMetro Trains SydneyJumlah gerbong22 rangkaian Metropolis StockPanjang kere...

 

Jim Slater (ice hockey)

American ice hockey player (born 1982) Ice hockey player Jim Slater Slater in 2012Born (1982-12-09) December 9, 1982 (age 41)Lapeer, Michigan, U.S.[citation needed]Height 6 ft 0 in (183 cm)Weight 195 lb (88 kg; 13 st 13 lb)Position CenterShot LeftPlayed for Atlanta ThrashersWinnipeg JetsGenève-Servette HCHC Fribourg-GottéronNational team  United StatesNHL draft 30th overall, 2002Atlanta ThrashersPlaying career 2005–2019 Coaching car...

Aircraft maintenance technician

Profession and licensed qualification The examples and perspective in this article may not represent a worldwide view of the subject. You may improve this article, discuss the issue on the talk page, or create a new article, as appropriate. (December 2010) (Learn how and when to remove this message) Technicians work on the mechanisms underneath a wing. An aircraft mechanic, aviation mechanic or aircraft maintenance technician (AMT) is a tradesperson who carries out aircraft maintenance and re...

 

Javelin throw at the Olympics

Track and field event Javelin throwat the Olympic GamesThe 1948 javelin throw competition, Tapio Rautavaara (FIN)OverviewSportAthleticsGenderMen and womenYears heldMen: 1908 – 2020 Women: 1932 – 2020Olympic recordMen90.57 m Andreas Thorkildsen (2008)Women71.53 m Osleidys Menéndez (2004)Reigning championMen Neeraj Chopra (IND)Women Liu Shiying (CHN) The javelin throw at the Summer Olympics is one of four track and field throwing events held at the multi-sport event. Th...

 

Historia del caballo en el sur de Asia

El dios local Aiyanar con su caballo. Uchaisravas, el mítico padre de los caballos. El caballo ha estado presente en el sur de Asia desde al menos la mitad del II milenio a. C., más de dos milenios después de su domesticación en Asia central. La primera evidencia incontrovertible de restos de caballos en el subcontinente indio datan de los principios de la cultura suat (la cultura de las tumbas de Gandhara, en Afganistán y Pakistán, de alrededor del 1600 a. C.)....

Cincin Townend

Sebuah Cincin Townend (Townend ring) adalah cincin cowling sempit dipasang di sekitar silinder dari sebuah mesin pesawat radial untuk mengurangi drag dan meningkatkan pendinginan. Contoh pesawat dengan cincin Townend adalah Douglas O-38, Vickers Wellesley, yang Westland Wallace dan Gauntlet Gloster. Referensi Pranala luar Wikimedia Commons memiliki media mengenai Townend rings. The Spotters Glossary Chapter 1, Engineering Science and the Development of the NACA, Low-Drag Engine Cowling, by J...

 

Before I Self Destruct

For the 2009 film, see Before I Self Destruct (film). This article has multiple issues. Please help improve it or discuss these issues on the talk page. (Learn how and when to remove these template messages) This article's lead section may be too short to adequately summarize the key points. Please consider expanding the lead to provide an accessible overview of all important aspects of the article. (October 2020) This article is missing information about the album's promotion. Please expand ...

 

Verrucosa arenata

Verrucosa arenata Klasifikasi ilmiah Kerajaan: Animalia Filum: Arthropoda Kelas: Arachnida Ordo: Araneae Famili: Araneidae Spesies: Verrucosa arenata Nama binomial Verrucosa arenataWalckenaer, 1842 Verrucosa arenata adalah spesies laba-laba yang tergolong famili Araneidae. Spesies ini juga merupakan bagian dari ordo Araneae. Nama ilmiah dari spesies ini pertama kali diterbitkan pada tahun 1842 oleh Walckenaer. Laba-laba ini biasanya banyak ditemui di Amerika Sarikat hingga Panama, Greater An...

WDVE

Rock radio station in Pittsburgh This article needs additional citations for verification. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: WDVE – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (September 2009) (Learn how and when to remove this message) WDVEPittsburgh, PennsylvaniaBroadcast areaPittsburgh metropolitan areaFrequency102.5 MHz (HD Radio)Branding102.5 [W]...

 

كأس شمال مقدونيا 2014–15

كأس شمال مقدونيا 2014–15 تفاصيل الموسم كأس مقدونيا  النسخة 23  البلد مقدونيا الشمالية  التاريخ بداية:20 أغسطس 2014  نهاية:20 مايو 2015  البطل نادي رابوتنيتشكي  عدد المشاركين 29   كأس شمال مقدونيا 2013–14  كأس شمال مقدونيا 2015–16  تعديل مصدري - تعديل   كأس شمال مقدو...