Стъкленият таван е форма на полова дискриминация по отношение на правото на труд. Той е група от „невидими“ (неочевидни) бариери, основани на предразсъдъци, които възпрепятстват развитието на жените към по-високи длъжности в тяхната кариера. В резултат от „стъкления таван“ жените са по-слабо представени в по-високите йерархични нива даже в сектори, където те са мнозинство, като сферата на образованието. Терминът е предложен от Уолстрийт джърнъл през 1986 г.^[1]

През 2013 г. 17,8% от членовете на управителните съвети на най-големите котирани на фондовата борса предприятия в Европейския съюз са жени, като те представляват 4,8% от председателите на тези управителни съвети. Делът на жените главни изпълнителни директори е 2,8%.^[2]

През 2012 г. близо 19% от майките в България са били уволнени, след като са съобщили на работодателя си, че са бременни.^[3]

През 2015 г. Комисията по правата на жените и равенството между половете към Европейския парламент посочва следните причини за съществуването на „стъкления таван“:^[1]

• майчинство и други семейни задължения;
• дискриминационно разделение на професиите на „мъжки“ и „женски“, и като резултат – неравен достъп до някои професии;
• разлика в заплащането – в икономиката на ЕС жените получават средно 16,4% по-ниски заплати от мъжете^[2];
• липса на амцибии (липса на визия и увереност) – „заплахата от стереотипи“ кара жените да вярват, че е по-малко вероятно да успеят в кариерата или че са по-слабо компетентни от колегите си мъже;
• неравен достъп до финансиране;
• липса на опит в управлението;
• сексуален тормоз над жените.