|
Спомагателна организация на ВМРО
Спомагателната организация е помощна организация на Вътрешна македонска революционна организация, създадена от Тодор Александров в Пиринска Македония. Нейната цел е да подпомага морално и материално въоръжената революционна борба в Егейска и Вардарска Македония, а също и да противостои на българските правителства и политическите партии в района. За целта на 22 август 1922 година Тодор Александров издава окръжно № 303, с което дава административни и съдебни функции на организацията[1]. Тя се превръща в своеобразна „държава в държавата“ и работи за:
| „
|
1. Да подпомага морално и материално ВМРО в поробените под Сърбия и Гърция части от Македония; 2. Да премахне всички пречки за успеха на организацията, а именно унищожаване на разбойничеството, контрабандата и шпионажа, наказване крадците, изнудвачите, рушветчиите и золумджии чиновници и др.; 3. Да дава прием и съдейства за намиране работа на завърнали се на почивка или за работа качаци (бегълци) и бежанци от Македония под сръбско и гръцко иго, както и да съдейства на желающите от тях да се завърнат в родните си места; 4. Да смекчи партийните борби там до степен да не бъдат вредни те за каузата на роба; 5. Да подпомага законноустановените власти за укрепване реда и законността в тоя доскоро най-размирен край в Царство България; 6. Да уреди там милиция за усилване охраната на селата и границата срещу нападение от крадци, контрабандисти, разбойнишки наши и чужди банди и др. подобни.[2][3]
|
“
|
В границите на Пиринска Македония се създават пограничните пунктове на ВМРО, използвани за плацдарм при навлизането на чети на ВМРО в Гърция и Кралска Югославия, складовете за оръжие, паричните трезори, архивите и четническите институти.
След назряването на конфликта между БЗНС и ВМРО и особено след Нишката спогодба от 1923 година Спомагателната организация взима превантивни мерки да противостои на правителството, армията и федералистките чети. Създава се и втора спомагателна организация в пограничните територии на Пиринска Македония – Железничарска тайна организация. Конспиративната същност на тази спомагателна организация дава възможност на членовете ѝ да се внедрят в структурите на Железопътния транспорт на БДЖ в България, най-важния логистичен отрасъл по това време.[1]
За реални ръководители на Спомагателната организация се явяват Алеко Василев и Георги Атанасов. Поради неограничената власт в региона те започват да злоупотребяват с властта си. Влизат в сериозен конфликт с Тодор Александров и предизвикват убийството му на 31 август 1924 година. След последвалите Горноджумайски събития де факто ръководител на организацията става Иван Михайлов.[2]
След Шестия конгрес на ВМРО от 1925 година околиите Петричка, Мелнишка, Горноджумайска, Разложка и Неврокопска са прехвърлени към Спомагателната организация. Фактически е под ръководството на Иван Михайлов, за това след убийството на Александър Протогеров през юли 1928 година е дадено начало на протогеровистката експедиция към Петрички окръг, която обаче е неуспешна.
Бележки
- ↑ а б Гребенаров, Александър. Тодор Александров и железничарската тайна организация // Македонски преглед (3). МНИ, 1999. с. 125–138.
- ↑ а б Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 г.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 916.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 855 - 863.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 855.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 856.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 858.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 859.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 863.
|
|---|
| | Девиз | | |
|---|
| | Цели | |
|---|
| | Структура | |
|---|
| | Хронология | |
|---|
| | Категории | |
|---|
| | Още | |
|---|
|
|
|
