Софроний II Константинополски (на гръцки: Πατριάρχης Σωφρόνιος Β') е вселенски патриарх в най-изпитателното за Османската империя време – след Кючуккайнарджийския мирен договор. Предходно под името Софроний V Йерусалимски е Йерусалимски православен патриарх когато Бейрут е подложен на два пъти на обстрел от руския флот в подкрепа на друзите. По произход е арабин.

Роден в Килис в семейство на православни араби. Баща му се казва Иса.

През 1733-1735 година се занимава с публичните църковни финанси в Адана и Антиохия, след което до 1739 година е в Дамаск. През 1740 година, приемайхи схима с името Софроний, е ръкоположен за свещеник в Йерусалим. От 1741 година е епископ на Акко, а от 1752 година на Алепо. През същата 1752 година Софроний подава оставка и се мести в Цариград. През 1766 година му е предложен антиохийският патриаршески трон, но Софроний отказва.

През 1771 година е избран за Йерусалимски патриарх под името Софроний V.^[1] На 24 декември 1774 г. е преместен на катедрата на Вселенския патриарх на Константинопол където служи до смъртта си под името Софроний II.

Патриарх Софроний II e добре образован аскет, който е загрижен най-вече за икономическото състояние на църквата. Умира на 19 октомври 1780 година в Цариград. Погребан е в двора на църквата „Свети Архангели“ в Арнауткьой.^[2]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Софроний II“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол GND VIAF

Портал „Православие“