Конгресът е проведен като част от серията окръжни конгреси, предшестващи общия конгрес, предвиден за заздравяване на организацията след Илинденско-Преображенското въстание и за изготвяне на мерки срещу появилите се сръбска и гръцка пропаганда в Македония. Злетовското село Кнежево е избрано поради планинския терен и близостта до границата с Княжество България, която би позволила леснно оттегляне при евентуално разкриване на конгреса от страна на османските власти.[1]
Легалните дейци са обозначени в протоколите само с инициали, за да не бъдат идентифицирани при евентуално попадане на документите в османски ръце.[5] Секретар на конгреса е Тодор Александров, наскоро излежал присъда в Куршумли хан,[6] който в края на декември след опит за арест става нелегален заедно с учителя Стоян Мишев.[1]
Решения
Съставен е дневен ред в седем точки: дейността на организацията до конргреса и за в бъдеще, разглеждане на проектоуставите, правилниците за четите, директивата на Серския и Струмишкия революционни окръзи и „Основите на организацията“ от Христо Матов, избиране на задграничен представител, отношенията спрямо чуждите влияния и въоръжените пропаганди, и последно въпроси от икономически характер.
На конгреса се приемат принципите на Христо Матов за автономията, на вътрешността, на революционната борба, на политико-икономическа почва и на самостойността. Категорично се взема съгласие за активна борба със сръбската пропаганда в Македония и сърбоманите. Избрано е окръжно ръководно тяло, с председател Даме Груев, задграничен представител Иван Гарванов, посочва районните войводи и разрешава някой временни и вътрешни въпроси.[7]
Избрани са нови районни войводи: Стефан Димитров във Велешко, Мише Развигоров в Щипско, поручик Спасов в Кратовско, Петър Ангелов в Паланечко, Панайот Байчев в Кумановско, а в Скопско и Кочанско се предвижда окръжното тяло да назначи войводи.[8]
По въпросите с икономически характер е решено:
да се осигури продаваната земя да се купува само от селяните, които я обработват;
надниците на селскостопанските работници и годишните заплати на ратаите (момците), които работят по чифлиците да се увеличат;
да се отворят повече и по-удобни училища в селата и да се въведе задължително основно образование с помощта на Организацията;
да се опазват горите, да се възпитава населението в опазване на чистотата.[3]
През октомври 1905 година Хюсеин Хилми паша се сдобива с автентичен протокол от заседанията на Първия скопски окръжен конгрес.[9]
↑Протокол от конгреса, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр. 437-441.