PROFILPELAJAR.COM

Атанас Бабата
	Атанас Бабата
български революционер
Роден	1875 г. Синитово, Османска империя
Починал	25 юни 1905 г. (30 г.) Куклица, Османска империя
	Атанас Бабата в Общомедия

Атанас Иванов Димитров, наречен Баба̀та^[1] и Пазарджиклията,^[2] е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и войвода на Вътрешната македоно-одринска реолюционна организация.

Биография

Роден е в пазарджишкото село Синитово в семейството на учител. Рано остава сирак и става шивач, като работи като калфа в Пазарджик, а по-късно – в София. В София постъпва в Унтерофицерското училище и през 1897 година става член на ВМОРО. Наречен е Бабата заради едрото му телосложение и голямата му глава.

Атанас Бабата заедно с Марко Лерински, Христо Чернопеев и Михаил Апостолов Попето, е сред първите военни инструктори, изпратени в Македония от Гоце Делчев. През 1897 Атанас Бабата постъпва във върховистката чета на Антон Бузуков и заедно с четите на Гоце Делчев и Кочо Муструка обикалят Драмско и Сярско.^[3]

В началото на 1901 година Атанас Бабата е помощник войвода в тиквешката чета на Петър Юруков, а по-късно същата година става самостоятелен войвода. Участва в аферата „Мис Стоун“ заедно с Христо Чернопеев, Яне Сандански, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов и Андон Кьосето.

По време на Илинденско-Преображенското въстание четата на Атанас Бабата действа в Кратовско, където води няколко тежки сражения с многохилядна турска войска. След въстанието Атанас Бабата заминава за кратко в София, а на 5 декември 1903 година отново навлиза в Кратовско с чета в състав:

Чета на Атанас Бабата, 5 декември 1903 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Атанас Бабата	Пазарджик
2.	Йордан Спасов	Кнеже	Щипско
3.	Андон Янев	Шлегово	Кратовско	убит на 9 юли 1904 година в Горно Гюгянци
4.	Арсо Илиев	Богословец	Щипско	завърнал се в България на 29 февруари 1904 година по болест убит по погрешка на 9 март 1905 година от другарите му в Кръкля
5.	Никола Досев	Лесново	Кратовско	заминал легално още на 11 май 1902 година
6.	Найден Драганов	Литаково	Орханийско	завърнал се по свое желание на 20 юли 1904 година
7.	Моне Станков	Ратковица	Кратовско	завърнал се на 5 януари 1904 година по болест
8.	Строиман Здравев	Лесново	Кратовско	заминава легален на 11 май 1904
9.	Анания Павлев	Луково	Кратовско	заминава легален на 11 май 1904
10.	Юрдан Мицов	Ломница	Кюстендилско	ранен на 29 февруари 1904
11.	Алексо Марков	Дурачка река	Паланечко
12.	Лило Стоев	Видраре	Тетевенска	убит на 9 юли 1904 година в Горно Гюгянци
13.	Йордан Досев	Шлегово	Кратовска^[4]

В Кратовско основният проблем пред Атанас Бабата е засилената след въстанието сръбска пропаганда. След предателство от сърбомани на 11 юли 1904 година четите на Атанас Бабата, Славейко Арсов и Стоян Донски са обградени при светиниколското село Горно Гюгянци. След шест часово сражение, в което турците използват артилерия и кавалерия, четите успяват да пробият кордона и да се измъкнат, като загиват 20 четници и войводата Донски, а раненият войвода Славейко Арсов се самоубива. След сражението кратовската чета на Атанас Бабата извършва клане в Кокошине като наказва със смърт шпионите^[5].

На 13 декември 1904 година кратовската чета на ВМОРО под командването на Атанас Бабата изненадва и разбива в Шопско Рудари сръбската чета на Йован Довезенски. Осем сръбски четници загиват и четата се пръска. На другия ден войводата Боби Стойчев унищожава изцяло в манастира край Беляковци откъснала се група от четата на Довезенски.^[6]

На конгреса на Скопския революционен район, провел се на 2 януари 1905 година над село Кнежево, Бабата е избран за член на окръжното ръководство на Скопски район заедно с Даме Груев, Ефрем Чучков, Кръстьо Българията и Мише Развигоров.

На 25 юни 1905 година четата на Атанас Бабата попада на потеря между селата Куклица и Пендак. Четата от 21 души заема връх Видим, над Долна Куклица, който е обсаден от няколкохилядна турска войска и башибозук. От Куманово пристигат и два ескадрона османска кавалерия, а по-късно и планинска артилерия, която започва да обстрелва върха. След приключване на мунициите четниците чупят пушките си, унищожават архива и се самовзривяват. Последен възпламенява своята бомба войводата.^[7]^[8] В сражението загива и четникът Йосиф (Йоско) Панайотов от Стара Загора, избягал в четата кадет от Военноморското училище във Варна.^[9]

Деецът на ВМОРО Стефан Аврамов пише за Атанас Бабата:

„

Бабата беше една от крупните фигури на освободителното движение. И каква вяра имаха в него Гоце, а след това и Даме! Със своята неизчерпаема енергия и свеж дух той будеше от вековен сън поробената рая и ѝ вдъхваше животворен ентусиазъм за борба и вяра в започнатото освободително движение... Неговата челичена структура, добрият му дух и творческа енергия не му даваха покой. Той не познаваше що е умора. Неговата смелост и решителност са редки в историята на македоно-одринското освободително движение.^[10]

“

Галерия

Атанас Бабата и негови четници реквизират храна от селяни в Кратовско
Четата на Атанас Бабата. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Четата на Атанас Бабата в 1903 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Съвет на войводи – Михаил Ганчев, Сотир Атанасов, Боби Стойчев и отгоре Антон Шипков и Атанас Бабата. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Атанас Бабата (24-ти в третата колона)

Бележки

↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 68.
↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 11, 12.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 34.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
↑ Krakov, Stanislav (1990) [1930] (in Serbian), Plamen četništva, Belgrade: Hipnos, стр.171
↑ Военноисторически сборник, том 56, брой 4 – 6. Военноисторическа комисия при Щаба на армията. с. 55. Посетен на 15 декември 2013 г.
↑ „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 147.
↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 73. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София