Симпатията е възприятието, разбирането и реакцията на страданието или нуждата от друга форма на живот.[1] Според Дейвид Хюм тази симпатична загриженост се задвижва от смяна на гледната точка – от личната към тази на друга група или индивид, който е в нужда. Хюм обяснява, че това е така, защото „умовете на всички хора са сходни в своите чувства и операции“ и че „поривът на единия се предава на останалите“.[2]
В допълнение към влиянието си върху вземането на решения, симпатията също играе роля в поддържането на социалния ред.[3]
Източници
↑Tear, J. Neurodevelopmental changes in the circuits underlying empathy and sympathy from childhood to adulthood // Developmental Science 13 (6). 2010. DOI:10.1111/j.1467-7687.2009.00940.x. с. 886 – 899.