Честност

„Диоген търси честен мъж“, J. H. W. Tischbein, ок. 1780 г.

Честността е аспект от морален характер, който посочва положителни и добродетелни атрибути като почтеност, истинност и прямота, както и отсъствието на лъжа, измама, кражба и др. Честността включва също и доверие, лоялност, справедливост и искреност.

Етимология

Думата честност произхожда от лат. honos, което се отнася до достойнството и честта[1].

Дефиниция

Merriam-Webster определя честността като „справедливост и прямота на поведението“ или „придържане към фактите“.

Оксфордският английски речник определя честността като „качеството на това да бъдеш честен“[2]. Честен, на свой ред, бива дефинирано като „свободен от измама, истинен и искрен ... Морално правилен или добродетелен ... Честно спечелен, особено чрез упорита работа ... направено с добро намерения, дори ако са неуспешни или заблудени ... Опростено, непретенциозно и непредубедено“[3].

Култура и религия

Честността се цени в много етнически и религиозни култури[4][5][6][7][8].

Честността може да бъде черта както на личност, така и на институция.

30 април е Международен ден на честността.

Известни цитати

  • „Честността е най-добрата политика“ – поговорка от Бенджамин Франклин
  • „Честност е първата глава в книгата на мъдростта“ – Томас Джеферсън[9].
  • „Няма наследство, което да е толкова богато както честност“ – Уилям Шекспир, действие 3, сцена 5 от „Добрият край оправя всичко“[10].

Критика

В честността може да бъдат открити и негативни канотации. „Много честност може да се разглежда като недисциплинирана откритост“. Например, индивидите могат да се възприемат като „твърде честни“ (прями, нетактични), ако честно изразяват негативните мнения за другите, без да се иска мнението им, или ако са били попитани в случай, когато отговорът е тривиален.

Вижте също

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Честност.

Източници

  1. ↑ Етимология
  2. ↑ Merriam-Webster (2017) Honesty Merriam-Webster.
  3. ↑ Oxford English Dictionary (2017) Honest Архив на оригинала от 2016-09-28 в Wayback Machine. OED.
  4. ↑ Rogers, Carl R. (1964.) „Toward a modern approach to values: The valuing process in the mature person.“, The Journal of Abnormal and Social Psychology, 68(2):160 – 7.
  5. ↑ Dahlsgaard, Katherine; Peterson, Christopher; Seligman, Martin E. P. (2005.) „Shared Virtue: The Convergence of Valued Human Strengths Across Culture and History“, Review of General Psychology, 9(3):203 – 13.
  6. ↑ Hilbig, Benjamin E.; Zettler, Ingo. (2009.) „Pillars of cooperation: Honesty–Humility, social value orientations, and economic behavior“, Journal of Research in Personality, 43(3):516 – 9.
  7. ↑ Van Lange, Paul A. M.; Kuhlman, D. Michael. (1994.) „Social value orientations and impressions of partner's honesty and intelligence: A test of the might versus morality effect“, Journal of Personality and Social Psychology, 67(1):126 – 141.
  8. ↑ Schluter, Dolph; Price, Trevor. (1993.) „Honesty, Perception and Population Divergence in Sexually Selected Traits“, Proceedings of the Royal Society B, 253(1336):117 – 22.
  9. ↑ Thomas Jefferson to Nathaniel Macon // The Thomas Jefferson Papers Series 1. General Correspondence. 1651 – 1827. January 12, 1819.
  10. ↑ William Shakespeare. All's Well That Ends Well MIT Shakespeare.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Honesty в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​