Сиджизмондо Гонзага скоро е посветен в църковна кариера, като получава църковна подстрижка през 1479 г. Въпреки намеренията на родителите си обаче той успява да се отличи във военната си кариера, като командва войските на брат си Франческо II в помощ на император Максимилиан I. Абат комендатор на „Сант'Андреа“ близо до Мантуа, той подава оставка в полза на чичо си Франческо и в замяна става апостолически протонотарий на Римската курия.
През 1511 г. е назначен за апостолически администратор на Епархия Мантуа, като се отказва от поста на 10 май 1521 г. в полза на своя племенник Ерколе Гонзага.[2]
През тези години на своето епископство той успява да спечели уважението дори на разколническите кардинали, които безуспешно се опитват да го привлекат на своя страна; вместо това той твърдо подкрепя правата на Юлий II срещу атаките на събора в Пиза. Легат за оръжията на Лигата през 1512 г., през същата година той става легат в Болоня, заменяйки кардинал Джовани де Медичи, който заема този пост от 1511 г., но който е пленен от французите по време на битката при Равена през 1512 г. Кардинал Гонзага влиза в града като легат на 13 юли 1512 г. и отново предава службата на кардинал де Медичи, когато е освободен на следващата година, като по този начин предпочита да се оттегли в резиденцията на баща си в Мантуа.
Сиджизмондо Гонзага и брат му Франческо (детайл от фреска на Андреа Мантеня в Херцогския палат на Мантуа.
Участва в конклава от 1513 г., който избира гореспоменатия Джовани де Медичи за папа с името Лъв X. Папата възнаграждава кардинала с феодаСолароло през 1514 г. От 1508 до 1514 г. Сиджизмондо е назначен за апостолически легат на Ансонската марка (в Мачерата той завършва Палата на губернаторите[3]) и за легат за Мантуа.
Дворец „Кустоца“, Маренго
Участва в конклава през 1521–1522 г., който избира папа Адриан VI и в този през 1523 г., който избира папа Климент VII. Администратор на седалището в Аверса от началото на 1524 г., той подава оставка от тази длъжност на 1 юли същата година.
През 1502 г., докато заема длъжността на провост на абатството в Сан Бенедето По, започва изграждането на двореца в квартал „Маренго“ на Мармироло, сега известен като Палат „Кустоца“.[4]
Умира на 3 октомври 1525 г. на 56-годишна възраст и е погребан на 13 октомври в катедралата „Сан Пиетро“ в Мантуа.[5] Папа Климент VII изпраща лично съболезнователно писмо до семейството на маркиза на Мантуа за загубата на скъпоценния кардинал. Тленните му останки впоследствие са пренесени в новата катедрала на Мантуа благодарение на епископ Франческо Гонзага.
Източници
Литература
Raffaele Tamalio, GONZAGA, Sigismondo, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 57, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2001
Mario Castagna, Stemmi e vicende di casate mantovane, Montichari, 2002
Renata Salvarani, I Gonzaga e i papi. Roma e le corti padane fra Umanesimo e Rinascimento (1418-1620), Roma, 2014
