Света Петка (дем Лерин)

Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
Света Петка
Αγία Παρασκευή
— село —
Църквата „Свети Николай“ в Света Петка
Църквата „Свети Николай“ в Света Петка
Гърция
40.8792° с. ш. 21.3797° и. д.
Света Петка
Западна Македония
40.8792° с. ш. 21.3797° и. д.
Света Петка
Леринско
40.8792° с. ш. 21.3797° и. д.
Света Петка
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина592 m
Население217 души (2001 г.)
Света Петка в Общомедия
Жалба на Христо Нешков до руския консул в Битоля за гръцко нападение над Света Петка, 8 август 1906 г.
Текст
“
Ваше Превъзходителство,
През нощта срещу 17 юни една гръцка чета, придружена от съселяните ми: Тане Димитров, Кръсте Димов, Петре Христов и Десин Йоанов и от учителите на с. Опсирини Спасе Христов, Сотир Грозданов, Петре Йоанов и Стерьо Секуловски, влезна в селото ни, уби баща ми Нешко, изгори къщата ни (ново здание), сичката покъщнина и мобили, неколко коне, както и трупа на баща ни. Гореизложеното съобщих на Н. Високопревъзходителство Хилми паша както и на съдебните власти, обаче посочените по-горе лица се оправдаха и пуснаха.
Моля повторно да се разгледа делото и да се накажат виновните.
С. Света Петка
(Битолско)
С почитание, Христо Нешков
8 август 1906 г.
 ”

Света Петка (на гръцки: Αγία Παρασκευή, Агия Параскеви) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География

Селото е разположено на Мала река на 12 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) и на 4 километра северозападно от Долно Клещино (Като Клинес) в подножието на планината Пелистер, в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.

История

В Османската империя

В началото на XX век Света Петка е чисто българско село в Леринска каза. В 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 550 българи християни.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Света Петка е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 61 къщи.[2]

Всички жители на Света Петка са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 480 българи патриаршисти гъркомани.[3]

В селото има три църкви – „Света Петка“ от 1570 година, изгорена през 1827 година и възстановена като параклис през 1886; „Свети Николай“ от 1856 година и „Свети Димитър“ от 1859 година.[4]

През пролетта на 1908 година в Света Петка са открити 17 пушки Гра, арестувани са 17 селяни и затворени в Лерин.[5]

В Гърция

През 1912 година през Балканската война Света Петка е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Света Петка има 50 къщи славяни християни.[6]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Наум Сидеров, Георги Смърденков, Тодор Симеонов, Гаврил Симеонов, Васил Симов, Петре Чикдронов, Траян Иванов, Кръсте Стоев, Георги Янев, Трендо Гащев.[7] Селото пострадва от окупационните власти.[8] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

„ От село Света Петка, убит [от гърците] Георги Смърденков, защото е бил направил списъка на селяните от селото, за да бъде представен на германските власти. Затворени има в Лерин още 4 души.[9] “

В 1981 година селото има 231 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен слабо.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Света Петка на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Палтушица Παλτουσίτσα Аготика Άγιωτικά[11]
Преброявания
  • 1981 - 231 души
  • 2001 - 209 души
  • 2011 - 136 души

Личности

Наум Христов (1886 – ?), български революционер и емигрантски деец в САЩ
Реклама на Ангел Кузманов от Радово и Ристе Стоянов от Света Петка, емигранти във Фаръл, окръг Мърсър, Пенсилвания, в Българо-американския алманах, 1920 г.
Родени в Света Петка
  • Димитър Кочевски - Мичо (р. 1943), северномакедонски художник
  • Михаил Сърбинов - Гоце (1920 - 1947), гръцки комунист[12]
  • Димитрий Янев (Димитриос Йоанидис), гръцки учител, завършил в Битоля
  • Здраве Дамчев (Здравис Дамцис), участник в Гръцко-турската война
  • Корон Паскалов Коронов (Коронис Пасхалис Коронеос), деец на гръцката пропаганда в Македония
  • Наум Христов (1886 – ?), български революционер и емигрантски деец в САЩ
Български общински съвет в Света Петка в 1941 година
  • Наум Сидеров
  • Георги Смърденков
  • Тодор Симеонов
  • Гаврил Симеонов
  • Васил Симов
  • Петре Чикдронов
  • Троян Иванов
  • Кръсте Стоев
  • Георги Янев
  • Трендо Гащев[7]

Бележки

  1. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  2. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  4. ↑ History of Agia Paraskevi Florinas // Florina History. Посетен на 18 ноември 2018.
  5. ↑ Одрински глас, брой 12, 30 март 1908, стр. 4.
  6. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  7. ↑ а б Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 490.
  8. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  9. ↑ Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.
  10. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  11. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1778. (на гръцки)
  12. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 294 - 296. (на английски)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“