Жалба на Христо Нешков до руския консул в Битоля за гръцко нападение над Света Петка, 8 август 1906 г.
Текст
“
Ваше Превъзходителство, През нощта срещу 17 юни една гръцка чета, придружена от съселяните ми: Тане Димитров, Кръсте Димов, Петре Христов и Десин Йоанов и от учителите на с. Опсирини Спасе Христов, Сотир Грозданов, Петре Йоанов и Стерьо Секуловски, влезна в селото ни, уби баща ми Нешко, изгори къщата ни (ново здание), сичката покъщнина и мобили, неколко коне, както и трупа на баща ни. Гореизложеното съобщих на Н. Високопревъзходителство Хилми паша както и на съдебните власти, обаче посочените по-горе лица се оправдаха и пуснаха. Моля повторно да се разгледа делото и да се накажат виновните. С. Света Петка (Битолско) С почитание, Христо Нешков 8 август 1906 г.
Селото е разположено на Мала река на 12 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) и на 4 километра северозападно от Долно Клещино (Като Клинес) в подножието на планината Пелистер, в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.
В селото има три църкви – „Света Петка“ от 1570 година, изгорена през 1827 година и възстановена като параклис през 1886; „Свети Николай“ от 1856 година и „Свети Димитър“ от 1859 година.[4]
През пролетта на 1908 година в Света Петка са открити 17 пушки Гра, арестувани са 17 селяни и затворени в Лерин.[5]
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Наум Сидеров, Георги Смърденков, Тодор Симеонов, Гаврил Симеонов, Васил Симов, Петре Чикдронов, Траян Иванов, Кръсте Стоев, Георги Янев, Трендо Гащев.[7] Селото пострадва от окупационните власти.[8] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:
„
От село Света Петка, убит [от гърците] Георги Смърденков, защото е бил направил списъка на селяните от селото, за да бъде представен на германските власти. Затворени има в Лерин още 4 души.[9]
“
В 1981 година селото има 231 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен слабо.[10]
Прекръстени с официален указ местности в община Света Петка на 28 септември 1968 година
↑Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.