Кла̀бучища (произношение в местния говор Кла̀бучишча , на гръцки : Πολυπλάτανο , Полиплатано , катаревуса : Πολυπλάτανον , Полиплатанон , до 1926 година Κλαμπούσιστα , Клабусиста или Κλαμπούτσιστα , Клабуциста [ 1] ) е село в Република Гърция , в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония .
География
Селото е разположено на 11 километра северозападно от демовия център Лерин (Флорина) и на 4 километра западно от Долно Клещино (Като Клинес), в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония .
История
В Османската империя
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции “ Клобучище като българско село.[ 2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Глабущица (Glabuschtitza) като албанско село.[ 3]
В началото на XX век Клабучища е смесено българо -арнаутско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) в 1900 година селото има 750 жители българи и 100 жители арнаути мохамедани.[ 4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Клабучища е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 61 къщи.[ 5]
В началото на XX век всички християнски жители на Клабучища са под върховенството на Цариградската патриаршия . По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в селото има 400 българи гъркомани и гръцко училище.[ 6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Клабучища е доброволец в Македоно-одринското опълчение .[ 7]
В Гърция
Къща в селото с войник от Антантата
Архитектурно решение за преустройство на стара българска църква в училище, Клабучища, 1922 г.
Училището в селото
След Междусъюзническата война Клабучища остава в Гърция . Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония “), че Клабучища (Клабучишта) има 50 къщи славяни християни и 20 къщи арнаути мохамедани.[ 8] Албанските му жители се изселват и в селото са настанени 181 гърци бежанци от Кавказ . В 1928 година Клабучища е представено като смесено местно-бежанско с 29 бежански семейства и 128 жители общо.[ 9] В 1926 година е прекръстено на Полиплатано.[ 10]
Селото не пострадва силно в Гражданската война и само малка част от жителите му се изселват в Югославия. Намаляването на населението след войната се дължи на емиграция отвъд океана. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на кавказките бежанци е 3:1.[ 11]
Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският език “ в него е запазен отлично, а понтийският гръцки слабо.[ 12]
Прекръстени с официален указ местности в община Клабучища на 28 септември 1968 година
Име
Име
Ново име
Ново име
Описание
Кладенци[ 13]
Κλάδεντσι
Пигиес
Πηγές[ 14]
местност на СИ от Клабучища[ 13]
Преброявания
1913 – 688 души
1920 – 628 души
1928 – 742 души
1940 – 969 души
1951 – 932 души
1961 – 755 души
1971 – 477 души
1981 – 428 души
2001 – 389 души
2011 – 257 души
Личности
Родени в Клабучища
Иван Василев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 9 велешка дружина[ 15]
Димко Драгатис (Δημήτρης Δραγάτης), гъркоманин, андарт
Георгиос Папаниколау (Γεώργιος Παπανικολάου), гъркоманин, андарт
Диме Христов (Δημήτριος Χρήστου – Димитриос Христу), гъркоманин, андарт
Бележки
↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича . Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 236.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 17. (на македонска литературна норма)
↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 110, 851.
↑ Милојевић, Боривоје Ж . Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 , архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm , посетен на 30 юни 2012
↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 , архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm , посетен на 30 юни 2012
↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 110.
Демова единица Вощарани Демова единица Долно Клещино Демова единица Кучковени Демова единица Лерин Исторически села Забележителности