Сари пазар

Сари пазар
Ανθόφυτο
— село —
Гърция
40.8528° с. ш. 22.7106° и. д.
Сари пазар
Централна Македония
40.8528° с. ш. 22.7106° и. д.
Сари пазар
Кукушко
40.8528° с. ш. 22.7106° и. д.
Сари пазар
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина40 m
Население200 души (2021 г.)
Пощенски код57011

Сари пазар (на гръцки: Ανθόφυτο, Антофито, на катаревуса: Ανθόφυτον, Антофитон, до 1928 година Σαρή Παζάρ, Сари Пазар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, административен център на дем Кукуш, в област Централна Македония с 380 жители (2001).

География

Селото се намира западно от бреговете на Горчивото езеро (Пикролимни) в дъното на Солунското поле, югозападно от град Кукуш.

История

В местността Тумба, на 2,5 km източно от селото, и на 300 m северно от моста на един канал е открито праисторическо селище, обявено в 1996 година за паметник на културата.[2]

В Османската империя

Селяни в Сари пазар, османска пощенска картичка

В XIX век Сари пазар е село в Авретхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сари пазар (Sari-Pazar) е посочено като село в каза Аврет хисар с 35 къщи и 150 жители българи.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 40 жители българи и 60 цигани.[4]

Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Sari-Pazar) има 64 българи патриаршисти гъркомани.[5]

По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в Сарипазар е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Сари пазар е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция

След Междусъюзническата война в 1913 година Сари пазар попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 115 семейства и 417 жители бежанци.[8] В 1928 година селото е прекръстено на Антофитон.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Сари пазар на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Баири[10] Μπαΐρια Анифорос Άνήφορος[11] местност на СЗ от Сари пазар[10]
Чаири[10] Τσαΐρια Ливади Λιβάδι[11] местност на С от Сари пазар[10]

Личности

Родени в Сари пазар
  • Илия Христов (Ильо Ристов, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 7 кумановска дружина[12]

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 25 юни 2018.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  6. ↑ Новоосновани клубове // Отечество I (5). Солунъ, 7 мартъ 1909. с. 4.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 769 и 876.
  8. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 769.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“