Робово (Кукушко)

Вижте пояснителната страница за други значения на Робово.
Робово
Ροδώνας
— село —
Гърция
41.2447° с. ш. 22.8506° и. д.
Робово
Централна Македония
41.2447° с. ш. 22.8506° и. д.
Робово
Кукушко
41.2447° с. ш. 22.8506° и. д.
Робово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Надм. височина384 m

Робово (на гръцки: Ροδώνας, Родонас, катаревуса: Ροδών, Родон, до 1926 година Ρόμποβο, Робово[1]) е бивше село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.

География

Селото е било разположено северно от град Кукуш (Килкис), североизточно от Дойранското езеро.

История

В Османската империя

В XIX век Робово е смесено село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бубово (Boubovo) е посочено като село в Дойранска каза с 45 къщи и 30 жители мюсюлмани и 90 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Робово има 225 жители, от които 110 българи, 90 турци и 25 цигани.[3]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Робово (Robovo) има 64 българи екзархисти.[4]

През Балканската война в селото влизат части на българската армия.

В Гърция

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и Турция. В 1926 година името на селото е сменено на Родонас, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 60 семейства и 261 жители бежанци.[5]

Бежанците заселени в 1922 година са от чорленското село Чингене Сарай. По-късно в 1928 година се заселват и понтийски гърци от Орду, Чайбашъ, Артас, Маден, Елеви, Месудие. Бежанците първоначално използват старата българска църква „Свети Никола“, построена около 1830 година. В 1935 година изграждат нова църква „Света Троица“ и до нея училищна сграда. По-късно селото е изоставено.[6][7]

Прекръстени с официален указ местности в община Робово на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Гюлемли[8] Γκιουλεμλή Геласти Γελαστή[9] възвишение на ЮИ от Попово и на И от Димонци (622 m)[8]
Караташ Καρατάς Лекани Λεκάνη[9]
Попово[8] Πόποβον Пападес Παπάδες[9] възвишение на Ю от Попово (345 m)[8]
Караджали[10] Καρατζαλή Ангатиес Άγκαθιές[9] бивше село на ЮИ от Робово и на СИ от Попово[10]
Султара Σουλτάρα Воскес Βοσκές[9]
Караджали[8] Καρατζαλή Мавроклада Μαυρόκλαδα[9] възвишение на СИ от Попово и на ЮЗ от Робово (309 m)[8]
Караагач[8] Καραγάτσ Фтелия Φτελιά[9] местност на З от Робово и на СЗ от Караджали[8]

Личности

Починали в Робово
  • Сотир Иванов Кръстев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[11]

Бележки

  1. ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
  4. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
  5. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. ↑ Εκκλησίες και ξωκλήσια του τόπου μου // Посетен на 27 януари 2020 г.
  7. ↑ Το χωριό Ροδώνας // Πρώτη Σελίδα - Εβδομαδιαία εφημερίδα Ν.Κιλκίς, 19 Οκτωβρίου 2017. Архивиран от оригинала на 2020-01-27. Посетен на 27 януари 2020 г.
  8. ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
  10. ↑ а б Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  11. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 30
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“