Обикновена ръж

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Едносемеделни (monocots) разред: Житноцветни (Poales) семейство: Житни (Poaceae) триб: Пшеницови (Triticeae) род: Ръж (Secale) вид: Обикновена ръж (S. cereale)

Научно наименование

Secale cereale Linnaeus, 1753

Обикновена ръж в Общомедия

[ редактиране ]

Ръжта (Secale cereale) е вид едносемеделно растение от семейство Житни (Poaceae). Тя е разпространено селскостопанско растение, отглеждано като зърнена, покривна и фуражна култура.

Част от биологичния триб Triticeae, ръжта е близкородствена с ечемика (Hordeum) и пшеницата (Triticum).^[1] Тя е едногодишно тревисто растение, чието зърно на външен вид много наподобява на пшеничното. Ръжта обаче е по-висока, има по-заострена форма, а ръжените житни класове имат по-голям обем от пшеничните. Представлява кръстосаноопрашваща се култура и цъфти с отворени плеви.

Зърното на ръжта се използва за производство на брашно, хляб, бира, уиски, водка и фураж. То може да се консумира и цяло – сварено или предварително натрошено. Ръжта е важна продоволствена култура, особено за районите с по-неблагоприятни климатични условия за отглеждането на пшеница.

Ръжта е един от няколко вида зърнени култури, които могат да се срещнат като диворастящи растения в централна и източна Турция. Култивирана ръж е намерена в неолитни археологически находища от Турция, като например прекерамичния неолитен обект Can Hasan III.^[2] Находките потвърждават наличието на овъглени семена от ръж в най-ниските пластове на разкопките, които са датирани от около 6600 година пр.н.е. (некалибрирано радиовъглеродно датиране).^[3] Една от възможните теории за предполагаемия път на ръжта от Мала Азия към Европа, включва и Балканите,^[4] но липсват ясни доказателства за това, датирани от неолитната епоха. Най-ранните доказателства за наличието на ръж на Балканския полуостров са от бронзовата епоха – Гърция^[5] и бивша Югославия.^[6] Друга теория включва възможен път през Кавказ, през северните части на Каспийско море и към централна и източна Европа.^[7] Това донякъде се потвърждава от археологически разкопки в Украйна, датирани от неолита, където са намерени доказателства за наличие на ръж.^[8] Липсват категорични доказателства за присъствието на ръж в археологични обекти в Европа до началото на бронзовата епоха – около 1800 – 1500 пр.н.е.^[9]

Твърде е вероятно, ръжта да навлиза първоначално в Европа, като примес към различни видове пшеници, а едва в по-късен етап да започва целенасоченото ѝ култивиране. Въпреки че има археологически данни за семена от ръж в римски селища около Рейн, Дунав, Британските острови, Плиний Стари споделя, че ръжта е „много бедна храна и единствено служи за отблъскване на глада“ и се смесва с пшеница за да се „смекчи горчивия ѝ вкус, и дори тогава е неприятна за стомаха“ (Плиний, „Естествена история“, 18.40).

През средновековието, ръжта се отглежда в централна и източна Европа, като е основна зърнена култура за повечето области около френско-германската граница и северно от Унгария.

Ръжта е едногодишно тревисто растение. Съществуват и изкуствено създадени многогодишни сортове. Посевната ръж, нормално е диплоидна (2n = 14), но в резултат на селекция изкуствено са създадени сортове, които са тетраплоидни (2n = 28). При тетраплоидната ръж масата на зърното е увеличена многократно. За разлика от повечето зърнени култури, при ръжта се наблюдава кръстосано опрашване^[9] – т.е. с помощта на вятъра тичинковия прашец се разпръсква до съседни растения.

Ръжта притежава брадата коренова система, която прониква на дълбочина до около 1,2 – 2 m, поради което може да понася песъчливи почви. Благодарение на високата физиологична активност на кореновата система бързо усвоява полезни вещества от трудноразтворими съединения.

Стъблото на ръжта е право и кухо, разделено посредством възли на 5 или 6 междувъзлия. Върхът на последното междувъзлие е покрит с мъх. На височина, в зависимост от сорта, стъблото достига от 70 до 220 cm. Въпреки че е с добре развита хиподерма е склонно към полягане. Възелът на братене на ръжта се изнася непосредствено под повърхността на почвата на дълбочина 1 – 2 cm.

Листата са линейно издължени, достигащи на дължина между 15 и 30 cm и на ширина между 1,5 – 2,5 cm. В основата на листната пластинка се разполага късо езиче, което скоро след формирането си изсъхва и опадва. Горната повърхност на листа често е покрита с множество власинки, което придава относителна устойчивост при недостиг на влага и е приспособление към живот върху песъчливи почви. Покрити са с восъчен налеп и са със синкавозелен цвят.

На върха на стъблото се разполага съцветието – единичен, леко приведен сложен клас. В долната част на съцветието, стъблото е покрито с лек мъх. По форма класовете биват призматични, плоски, пирамидални и вретеновидни, а по плътност са редки, средноплътни и плътни. По дължина класът варира от 10 до 18 cm. Глумите са тесни, със скъсен кил и са по-къси. Цветните плеви не покриват напълно зърното, затова то лесно се рони.

Зърното е удължено, заострено в двата края и сплеснато отстрани с коремна бразда и власинки на върха. Зърната в средната част на класа са най-едри и най-тежки. Цветът им е зелен, кафяв или жълт и зависи от багрилното вещество, което е съсредоточено в алейроновия слой. Зеленият цвят на зърното се обуславя от хлорофила, а жълтият и кафявият – от ксантофила. Обвивката на зърното съставлява 3 – 4% от общата му маса. Масата на 1000 зърна е в рамките на 18 – 39 g.

Ръжта расте добре върху доста по-бедни почви, отколкото другите близки земеделски култури. Поради тази причина ръжта е ценен ресурс за области, където почвите са песъчливи или торфени. Ръжта може да понася студ значително по-добре от пшеницата и ечемика. По-голяма част от насажденията от ръж се заемат от т.нар. зимна ръж, която се засажда и започва да расте през есента. През пролетта растението се развива и формира зърно.^[10]

Световни производители на ръж за 2005 (милиона тона)
Русия	3,630
Полша	3,359
Германия	2,812
Беларус	1,250
Украйна	1,190
Китай	0,748
Канада	0,366
Турция	0,260
Чехия	0,193
САЩ	0,191
Австрия	0,163
Общо за света	13,3
Източник: ФАО [11]

В световен мащаб, през края на 20 век, ежегодно са засявани около 200 млн. дка от тази култура, от които половината в Русия, Беларус и Украйна, около 50 млн. се засяват в Полша и Германия и т.н. Следователно, тази култура е била разпространена в по-северни климатични области, с леки и кисели почви.

В началото на 21-век, добивът на ръж рязко намалява, като например производството на ръж в Русия, намалява от 13,9 млн. тона през 1992 година до едва 3,6 млн. тона през 2005 година. Подобни са данните на ФАО за редица други държави: Полша – от 5,9 млн. тона през 1992 до 3.4 млн. тона през 2005; Германия – от 3.3 млн. тона до 2.8 млн. тона; Беларус – от 3.1 млн. тона до 1.2 млн. тона; Китай – от 1.7 млн. тона до 0.6 млн. тона; Казахстан – от 0.6 млн. тона до 0.02 млн. тона.

По данни от 2005 година, ръж се отглежда предимно в Източна, Централна и Северна Европа. Основните площи, където се засява ръж са от Северна Германия, през Полша, към Украйна, Беларус, Литва, Латвия, към централна и Северна Русия. Ръж се отглежда още и в Северна Америка (в Канада и САЩ), Южна Америка (Аржентина, Бразилия), както и в редица други страни като Турция, Казахстан и северен Китай.

По-голяма част от добитата ръж се консумира локално, а едва малка част се изнася към съседни страни, но не и като част от световна търговия.

Тъй като ръжта има по-слаб продуктивен потенциал от пшеницата, в България площта ѝ е системно измествана от основната полска култура и е намаляла от 1939 г. (2,3 млн. дка) поне 50-кратно. Намаляването на стопанския интерес рефлектира върху изоставянето на селекционната работа с тази култура, поради което от много години в България няма селекционирани нови сортове ръж и най-често се засява румънският сорт Данае. Средният добив за страната не превишава 150 кг/дка. Ръжта е култура, която се отглежда по-успешно от пшеницата в ниските планински райони, тъй като понася кисели почви, по-малко взискателна е към предшественика, има добра самопоносимост и може да се отглежда като монокултура, както и силно потиска плевелите.

Ръжта не е много взискателна към предшественика като най-добри предшественици за отглеждане на ръж са ранните и средно ранните картофи, ленът, рапицата, пролетният овес и едногодишните смески за фураж. Подходящи предшественици за отглеждане на ръж са фасулът, соята, грахът и граховите смески, фият и фиевите смески, лещата и нахутът, както и торените окопни (царевица, слънчоглед, тютюн). Обработката на почвата за отглеждане на ръж е както при пшеницата, но трябва да се извърши рано, за да улегне добре почвата. Културата не понася прясно изорана и неулегнала почва, тъй като кълновете на ръжта са със слаба пробивна способност. При улягане на почвата след сеитбата те се изтощават, растенията отслабват след зимата и посевите остават редки. Мощната коренова система на ръжта е с добра усвояваща способност и дава възможност да приема трудноподвижни хранителни вещества. Схемата на торене е сходна с тази на пшеницата. Пролетното подхранване трябва да се извърши рано, понеже нарастването е интензивно. За сеитба се използват семена ръж от последната реколта. Брати предимно през есента и заради това трябва да се засява преди пшеницата и ечемика не по-късно от 15 октомври. Засява се редово на 10 – 15 cm междуредово разстояние с норма от 400 – 500 кълняеми семена на 1 m². Дълбочината на сеитбата е около 3 cm., а успоредно с това се и валира.

През пролетта ръжта бързо нараства и успява да се справи в конкуренцията с плевелите, като оставя почвата след себе си чиста от плевели. Ръжта обикновено страда от плевели през есента. По отношение на влагата критични се оказват фазите вретене и най-вече изкласяване и наливане на зърното. След узряването ръжта лесно се рони, поради факта че зърната не са добре обвити от цветните плеви. Най-подходящ момент за жътва е в края на восъчна до пълна зрелост.^[12][13]

Жътвата на ръжта е подобна на тази при пшеницата. Обикновено се извършва с комбайни, които отрязват растенията, овършават и отвяват зърното и изхвърлят сламата на полето, където тя след това се опакова в бали или се оставя като подобрител на почвата. Събраното зърно се съхранява в силози на място или се превозва до регионална зърнобаза, където се смесва с други партиди и се подготвя за съхранение или далечен превоз. В епохата преди механизацията на земеделието жътвата на ръжта става с ръчен труд с помощта на коса или сърп.^[14][15] Ожънатата ръж често се събира на кръстци за сушене или съхранение, а вършитбата се извършва ръчно или с помощта на животни.

Вредители по ръжта са главно ларви на насекоми, принадлежащи към разред Пеперуди – например Axylia putris, Apamea sordens, Agrotis segetum.

Болести:^[16][17]

• Мораво рогче (Claviceps purpurea (Fr.) Tul.) Болестта се проявява по време на цъфтеж и след това до узряване. Заболяването се забелязва при някои от цветчета, които отделят жълтеникава течност в продължение на няколко дни. По-късно на същите места, вместо нормални зърна се образуват по-едри роговидни склероции. Отначало те са меки и по-светло оцветени, а след това стават твърди, често надлъжно напукани, роговидно извити, тъмновиолетови отвън и бледожълти отвътре. Склероциите са по-едри от зърната и достигат дължина до 4 cm дължина и затова стърчат извън плевите на класа. Освен че намалява добивите на културата, моравото рогче е опасно за здравето хората и за животните, тъй като склероциите съдържат някои опасни за здравето алкалоиди, като ергометрин и ерготамин, които предизвикват отравяне, наречено ерготизъм.^[18]
• Листен пригор (Rhynchosporium secalis (Oudem. Davies)) Проявява се в поява на продълговати, надлъжни, в началото синьо-зелени, а по-късно сиви петна, оградени с тъмнокафяв венец. Отначало петната се появяват по долните листа. Болестта се проявява още през есента и се разпространява на хармани през периода на вретенене.
• Кафява ръжда (Puccinia recondita f. sp. Recondita) Проявява се в поява на елипсовидни, разпръснати ръждивокафяви уредосори от горната страна на листата. В края на вегетацията от долната страна на листата се образуват тъмнокафяви до черни телиосори.
• Базично гниене (Fusarium culmorum (W. G. Smith.) Sacc.) По базите на централното стъбло и братята се образуват неправилни кафяви надлъжни петна, които преливат в здравата тъкан. При влажно врече във вътрешността на стъблото и по повърхността на петната се развива розов мицел.
• Снежна плесен (Monographella nivalis (Schaffnit) E. Muller) Заболяването се проявява при едновременната комбинация на неблагоприятни абиотични и биотични фактори. Наблюдава се в края на зимата, след продължителна дебела снежна покривка върху силно израснали още от есента посеви. Под нея растенията дишат, но не фотосинтезират, вследствие на което те се изтощават, отслабват и се нападат от различни почвенообитаващи, слабо патогенни или сапрофитни гъби. При частични повреди най-младите листенца остават здрави и такива растения се развиват впоследствие слабо, изостават и дават по-малки класове и по-дребни или спаружени зърна.^[19]

Неприятели:

• Обикновен житен бегач (Zabrus tenebrioides Goeze). Вредата върху растенията е от ларвите и възрастните насекоми, но за добива значение имат главно повредите от ларвите. Вредата се изразява в прегризване на кълновете под земята, а след поникването и на листата и младите стъбла.
• Овесена листна въшка (Sitobion avenae L.). Въшките смучат сок от листата, стъблата и класовете. Силно нападнатите растения формират по-малък брой и недохранени зърна.
• Обикновена житна въшка (Schizaphis graminum Rond). Смучат сок основно от горната и долната страна на листата. При масово нападение образуват големи колонии, които изцяло покриват листата, а понякога и влагалището. Нападнатите от насекомите листа избледняват, пожълтяват и загиват.
• Rhopalosiphum maidis (F.). Въшките от този вид смучат сок от долната и горна страна на листата, но най-често това се случва в основата, и от класовете на житните растения.
• Обикновена житна пиявица (Lema melanopa L.) и Синя житна пиявица (Lema lichenis Voet.). Вредят възрастните насекоми и ларвите. Бръмбарите изгризват двата епидермиса и паренхима на листата във вид на тесни и дълги прозорчета между нерватурата, а ларвите унищожават само горния епидермис и паренхима. Повредените листа побеляват и при силно нападение изсъхват, развитието на растенията се забавя, а добивът от зърно намалява.
• Шведски мухи (Oscinella frit L., Oscinella pusilla Meig.). Ларвите се хранят с конуса на нарастване на стъблата. Нападнатите стъбла спират да се развиват и изсъхват. Повредените зърна нямат качества и количеството на зърното намалява и съответно се снижават добивите.
• Пшеничен трипс (Haplothrips tritici Kurd.). Повредите се причиняват основно от възрастните насекоми, които смучат сок от листата и класовете по време на вретенене, изкласяване и цъфтеж. Частта от класа в мястото на смученето побелява, остава недоразвита и класчетата не формират зърна или образуват слаби, спаружени зърна. Ларвите смучат сок от плевите и цветните части на зърното. Повредените зърна не се наливат.

Плевели:

• 
  Герб на Алдеасентенера
• 
  Герб на Чотец
• 
  Герб на абатство Рогенбург
• 
  Герб на Тиетар

Един от най-известните американски романи, станал символ на бунта при младите хора, е „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър.

Шотландският поет Робърт Бърнс е написал:

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж?

Ангел Каралийчев – „Ръж“ 0000

Първият сборник от разкази на Ангел Каралийчев е наречен „Ръж“. Той излиза от печат през 1924 година.^[20] Книгата е със сребристи корици и е илюстрирана от Александър Жендов.^[21]

• 
  Александър Маковский – „Ръж“
• 
  Иван Шишкин – „Ръж“

 Основна статия: Ръжена бира

Ръженият хляб, в сравнение с пшеничения, има по-тъмен цвят (поради наличието на ензима тирозиноза), по-малък обем, специфичен аромат и вкус. Той съдържа по-малко протеини, поради което се приема за диетичен.^[22] В ръжта се съдържа минимални количества глутен, което я прави неподходяща за консумация от лица, болни от цолиакия.

Ръжената слама е по-груба, поради което намира широко приложение за постеля на продуктивните животни и за приготвяне на покривни рогозки. По химически състав се доближава до дървесината и може да бъде използвана в целулозната промишленост. Като груб фураж не се приема с охота от преживните животни.

Макар ръжта да се отглежда главно за производството на хляб и се използва широко за тази цел, то значителна част от световното производство се дава и като храна за животните. Макар по химичен състав да е доста сходна с този на пшеницата обикновено ръжта не е така вкусна на животните, както другите житни зърнени фуражи. В случаите когато се дава като единствен концентриран фураж или в извънредно големи количества причинява храносмилателни разстройства. Най-добре се приема от овцете, по-малко от говедата. Не е удачна за изхранване на коне свине и кокошки. Даването на ръж в големи количества за птици може да действа като силно слабително и така да се отрази зле върху продуктивността им.^[23]

От ръжта се произвежда пиво и водка.^[24] Ергометринът добит от заразена ръж с мораво рогче се използва като активна субстанция в редица лекарствени препарати използвани в хуманната и ветеринарната медицина.^[25]

Цитирани източници

• Jensen, Joan M. Loosening the Bonds: Mid-Atlantic Farm Women, 1750 – 1850. New Haven, Yale University Press, 1988. ISBN 978-0-300-04265-8. Посетен на 2016-07-17. (на английски)
• Jones, Peter M. Agricultural Enlightenment: Knowledge, Technology, and Nature, 1750 – 1840. Oxford, Oxford University Press, 2016. ISBN 978-0-19-102515-0. Посетен на 2016-07-17. (на английски)
• Forage Identification: Rye // uwyo.edu. University of Wyoming: Department of Plant Sciences, September 26, 2017. Посетен на 2017-09-26. (на английски)

Открийте още информация за Ръж в нашите сродни проекти:

Уикиречник

• Rolf Schlegel: Rye cytogenetics and breeding (Secale cereale L.)Rye cytogenetics // Rolf Schlegel. Посетен на 1 февруари 2011.
• Rolf Schlegel: Genes, markers, and linkage data of rye (Secale cereale L.)Rye gene map // Rolf Schlegel. Посетен на 17 септември 2010.
• Rolf Schlegel: Current List of Wheats with Rye and Alien Rye introgression // Rolf Schlegel. Посетен на 17 септември 2010.
• Rolf Schlegel: Plant breeding updates Plant Breeding Updates // Rolf Schlegel. Посетен на 17 септември 2010.
• Growing Rye hosted by the UNT Government Documents Department Архив на оригинала от 2010-08-27 в Wayback Machine.

Нормативен контрол GND HDS NLI J9U LCCN NKC AoFP APA APDB APNI BioLib BOLD Calflora CoL-Taiwan CzechNDOP Dyntaxa Ecocrop EoL EPPO EUNIS FloraBase FloraCatalana FoC FoIO GBIF GrassBase GRIN iNaturalist IPA IPNI IRMNG ITIS MichiganFlora NBN NCBI NZOR PalDat Plantarium Plant List PLANTS POWO Soortenregister TAXREF TelaBotanica Tropicos VASCAN Verspreidingsatlas VicFlora WCSP WisFlora